Старец отшелник живеел съвсем сам в самотна и тиха пустиня. Тук той останал в продължение на много години. Всичко, което имал, била малка колиба, която била съградена от клони и съчки. Няма как да го наречем уютно място, но му помогнало да се бори със страстите и похотта.
Комфортът на съвременния живот със сигурност е направил човека мързелив и по-малко благодарен. А старецът благодарял дори за малкото клонче, което птицата му носела, за да закърпи стените и тавана. Преживял и разрушаването на същата тази килия след урагана, липсата на удобства, вкусна и засищаща храна и много и много други неща.
Като цяло от време на време вярата ни се подлага на изпитание. Факт е, че въпреки че отшелникът живял съвсем правилно, той все пак започнал да забравя с течение на времето за най-важното – защо е тук и защо е целият този подвиг. Но най-лошото е, че забравил Кой е над него!
И така, една нощ на прага на килията му се появили демони. Те го хванали, той започна да се отскубва от тях. Още малко и щели да го завлекат до вратата… И чак тогава се сетил и извикал:
– Господи! Исусе Христе! Защо ме остави? Господи, спаси ме!
Веднага шумът спрял и демоните избягали. Тогава сам Господ му се явил и казал:
– Никога не съм те изоставял! Ти беше този, който не си спомняше за Мен и не помоли за помощ. Искаше да подредиш всичко по свой начин, искаше да се справяш сам. Затова не започнах да ти помагам. Сам си си виновен, че разчиташ само на себе си. Запомни какво ще ти кажа! Винаги Ме призовавай и винаги ще получиш помощ! Знай! Без Мен не можете да направите нищо.
Видението приключило.
Така старейшината-отшелник дошъл на себе си и разбрал, че човек не може да влезе в борба сам със страстни мисли и мисли, но преди всичко трябва да призове Господ да му помогне да им се противопостави, в противен случай човек може да изпадне в такава гордост, че ще бъде спасен много трудно.
Често ние си приписваме победите в духовната битка на себе си и затова отново се спъваме, а всичко идва от факта, че всъщност само с Божията помощ можем да преодолеем препятствията и да се борим с греха. Затова цялата наша благодарност трябва да бъде към Господа.
Преподобният Марк Подвижник наставлява:
Нашата немощ е такава, че дори и да желаете добро, не можете да го доведете до край без Дарителя на доброто.
Слава на Бога за всичко!
