Всяко семейство има свой скелет в килера. Понякога дори не е един. Една двойка, която изглежда съвсем прилична отвън, може да крие такива тайни, че кръвта ви да изстине от тях.
Така било с родителите на Мишел Пулсифър, които до последно се опитвали да запазят една ужасна тайна. Но както се казва в една прословута книга:
Няма нищо скрито, което да не се открие.
Семейството
Малката Мишел Кели Пулсифър е родена в семейството на Дона Прентис и Ричард Пулсифър през 1966 г. в Хънтингтън Бийч, Калифорния, след по-големия си брат Ричард младши, роден 3 години по-рано.
Дона и Ричард се оженили много рано, когато и двамата били още ученици. След 5 години брак те разбират, че не са подходящи един за друг и затова решават да се разделят. Децата останали при майка си, а бащата понякога ги посещавал и плащал издръжка.
През 1969 г. Дона започва да се среща с друг мъж, Майкъл Кент, който има 2-годишен син от предишна връзка. Само месец по-късно те решават да заживеят заедно.
„Скрий ме бързо“
Ричард бил против тази връзка, защото Майкъл не само злоупотребявал с незаконни вещества и алкохол, но и имал няколко присъди за сбивания, а бившата му съпруга била ужасена от него и затова избягала.
В нощта на 4 юли 1969 г., около 2 седмици след като Дона и Майкъл заживели заедно, Мишел внезапно нахлула в спалнята на брат си и поискала да се скрие под неговото одеяло.
– Тя бързо изтича през стаята, качи се на леглото ми и ме помоли да я скрия. Тя каза: „Скрий ме бързо“. По-малко от минута по-късно майка ми влезе и изведе сестра ми от стаята“, разказва по-късно Ричард младши.
Това бил последния път, когато момчето видял сестра си.
Картонената кутия
На следващия ден Ричард младши случайно погледнал в гаража и видял голяма картонена кутия, покрита с одеяло. Никога преди не я бил виждал, затова попитал майка си за съдържанието.
Тя отговорила, че вътре има седалка за мотоциклет, но веднага заключила гаража и забранила на всеки да влиза. Ден по-късно кутията я нямало.
По-малко от седмица след изчезването на Мишел, семейството събрало всичките си вещи и се преместило в Илинойс. Когато момчето попитало за сестра си, на Ричард младши било казано, че Мишел няма да отиде с тях, „защото няма достатъчно място в колата“. Въпреки че взели със себе си куче и две котки…
„Не е твоя работа“
През август 1969 г. Ричард старши решава да посети децата си и е доста изненадан, че къщата е празна. За това, че Дона преместила децата в Илинойс, той научил от нейн приятел.
Тъй като Дона не оставила нов адрес, мъжът се опитал да съобщи за изчезването на Ричард младши и Мишел на полицията, но властите отказали да предприемат действия, тъй като жената имала пълно попечителство над децата.
Едва година по-късно Дона и Ричард младши внезапно се появили в Калифорния и Ричард старши успял да види сина си. Едва тогава научил, че момчето не е виждало Мишел, откакто заминали за Илинойс. Пулсифър попитал бившата си жена къде е момичето.
— Не е твоя работа — отвърнала Дона.
Издръжката
Ричард старши отново се опитал да подаде сигнал за изчезването на Мишел, но властите се ограничили до разпит на Дона, която казала, че „знае къде е детето и се чувства добре“. Повярвали й.
„Търсенето“ на Мишел приключило преди дори да започне. Няколко дни по-късно Дона и Ричард младши напускат щата, изчезвайки от живота на Ричард старши за следващите десет години.
През 1980 г. Ричард-старши губи работата си и временно не може да плаща издръжка на детето си. След като престанала да получава пари, Дона веднага завеладело срещу бившия си съпруг. Но уловката била, че тя поискала плащания само за издръжката на Ричард младши.
„Къде е Мишел?“
От съдебните документи мъжът научил, че Дона и Ричард младши живеят в Уисконсин. Те се преместили там през 1979 г., след като Дона се развела с Майкъл.
Ричард-старши се свързал с тях, но бившата съпруга отново отказала да му каже къде е дъщеря му. Тогава мъжът поискал от съда да спре начисляването на издръжка, докато не разбере местожителството на Мишел.
В крайна сметка съдията се съгласил и издръжката била спряна от мъжа, тъй като Дона така и не разкрила местонахождението на Мишел.
Телефонният разговор
Що се отнася до Ричард младши, след изчезването на сестра му му било забранено да споменава Мишел. Но той все пак го правел и Дона игнорирала всички въпроси за дъщеря си.
Когато момчето навършило 18 години, той веднага се върнал в Калифорния, за да живее с баща си. Ричард младши се обаждал на майка си много пъти, искайки да разбере какво се е случило с малката му сестра. Уви, Дона била глуха за въпросите му.
Ето един от разговорите им:
– Къде е тя?
– Няма да ти кажа.
– Аз съм нейният брат. Не смяташ ли, че имам право да знам?
– Рич, знаеш ли, случиха се неща. Беше трудно време и не можехме да си позволим да издържаме три малки деца. И трябва да си благодарен, че избрах теб/
– Кажи жива ли е?
– Да.
– Тя все още ли носи фамилията Пулсифър?
– Мисля, че да.
– Какво е нужно, за да да ми кажеш истината?
– Рич, няма да правя сделка с теб. Стига толкова. Чао.
Разследването
През 2001 г. бащата на Мишел наема частен детектив, но не успява да намери никакви записи за момичето след юли 1969 г. След това той предава досието по делото на окръжната прокуратура на Ориндж Каунти.
Най-сетне, 34 години след като Ричард старши се опитал да съобщи за изчезването на дъщеря си, властите започнали да разследват изчезването на Мишел.
При баба
По думите на Дона тя не е взела Мишел в Илинойс през 1969 г., не само поради липсата на място в колата, но и се страхувала, че момичето ще получи гадене по време на дълго пътуване. Така тя остави детето на майката на Майкъл, Джейн Ламбърт, планирайки да вземе дъщеря си по-късно.
Но факт е, че никой от познатите на Джейн никога не е виждал Мишел в къщата на Ламбърт. Освен това е малко вероятно възрастната жена да се съгласи да се грижи за малкото дете. Все пак тя имала проблеми с алкохола и рак в последен стадий.
Джейн умира през 1972 г., но Дона дори не се опитала да намери Мишел, обяснявайки, че се „страхувала от Майкъл“.
– Майкъл беше избухлив и не се разбираше с Мишел. Затова реших да оставя дъщеря си при майка му. Така беше по-добре за всички. След смъртта на Джейн не успях да откарам дъщеря си и след това загубих следите й, казала Дона по време на разпит.
Признанието
След още една година усърдно разследване, през август 2004 г. Дона и Майкъл са арестувани и обвинени в убийството на Мишел. Според полицията се оказало, че двойката е убила Мишел през юли 1969 г. и незабавно се е преместила на ново място с надеждата, че никой няма да забележи изчезването й.
До своя арест Майкъл предпочитал да мълчи по време на разпитите, но след като влезе в затвора, научил за сериозни здравословни проблеми. Дните му били преброени. Едва тогава мъжът започнал да съдейства на разследването.
От думите му се изяснило, че когато се прибрал от работа на 5 юли 1969 г., Дона го помолила да скрие тялото на момичето на „място, където никой никога няма да я намери“. Майкъл се съгласил и го закарал до каньона Силверадо в планината Санта Ана.
Ключовият свидетел
През годините Майкъл не помнел мястото, където изкопал гроба, и просто било безсмислено да се търси сляпо, тъй като този каньон е огромен.
След 1969 г. Майкъл и Дона никога не са говорили за смъртта на Мишел, въпреки че мъжът винаги е вярвал, че е непредумишлено убийство, тъй като е виждал Дона да плаче няколко пъти, гледайки снимка на дъщеря си.
Майкъл се съгласил да свидетелства срещу Дона в съда. Уви, през февруари 2005 г. той изпада в кома и скоро умира. Мъжът не е имал време да даде показания срещу бившата си жена.
Решението на съда
Въпреки това Дона все пак се явила пред съда през 2007 г. Тя отричала да е замесена в изчезването на дъщеря си. Срещу нея почти нямало надеждни доказателства, заради което съдебните заседатели не можели да се произнесат и процесът бил отложен.
През 2008 г. ситуацията се повторила, след което съдията отхвърлил обвиненията, считайки, че всички доказателства срещу жената са косвени и няма смисъл да се провежда трето заседание. След 4 години задържане Дона е освободена.
Ричард-старши не пропуснал нито едно съдебно заседание, надявайки се, че Дона ще проговори и той ще разбере истината за дъщеря си. Това никога не се случило.
– Разбирам, че да вярваш, че Мишел е жива е ирационално и така нататък. Но не мога да се сдържа. Ами ако Майкъл излъга? Ами ако всъщност са я продали на семейство без деца? Наистина искам да вярвам в това – казал Ричард старши в интервю.
