Мъж завел възрастния си баща в ресторант, за да го нахрани с вкусна вечеря. Бащата бил много стар и немощен.
Когато ядял, парчета храна падали върху ризата и панталоните му. Хората в салона се извръщали или поглеждали отвратено, но синът останал спокоен.
Когато вечерята свършила, синът нежно помогнал на баща си да стане и го завел до тоалетната. Там той изчистил панталоните и ризата на баща си, измил лицето му, разресал сивата му коса с любов и му помогнал да си сложи очилата.
Когато влезли в залата на ресторанта, ги посрещнала почти пълна тишина.
Единственото, което се чувало, бил възмутен шепот как може да се държиш така на обществено място, разхвърляйки храна и лишавайки другите от апетит.
Синът извикал сервитьора да плати сметката, платил я и когато вече излизал от залата, от една от масите скочил възрастен мъж и възкликнал:
„Струва ми се, че нещо оставихте!“
Синът се огледал, потупал се по джобовете и казал: „Не, нищо не сме оставили“.
Тогава човекът възкликнал: „Оставихте по нещо за всеки, който седи в тази зала! Оставихте урок за всеки син и дъщеря и надежда за всеки родител!“
Хората в салона изведнъж замлъкнали. Всеки от тях се засрамил, че осъдил тези хора – баща и син.
В крайна сметка, една от най-големите почести, с които съдбата може да ни удостои, е грижата за възрастните родители – тези хора, които са ни дали от времето, здравето и парите си. Те заслужават нашето най-дълбоко уважение ВИНАГИ.”
Родителите рано или късно ще имат нужда от вашата подкрепа. И тогава ще трябва да направите избор: да им помогнете сами или да прехвърлите отговорността на други. Разбира се, вторият вариант е много по-лесен. Но готови ли сте да се отървете от любимите си хора, които са ви обграждали с грижа и любов през цялото ви детство?
