Катя напусна дома си, когато беше само на 17 години, тоест веднага след училище. Семейните обстоятелства принудиха момичето да не следва мечтата си да стане известен моден дизайнер, а да отиде да работи в съседна страна.
Дълго време тя не можеше да общува с родителите си, тъй като нямаше компютър или телефон с камера. Тя остави своя вкъщи, за да има на кого да се обади, когато спечели пари за нов. Родителите й загубиха съня си от притеснение за два месеца.
Когато дъщеря им най-накрая се обади вкъщи, тя разказа всичко за новата си работа във фермата. Показа им стаята и кухнята си. Баща й каза, че много се гордее с нея.
Две години Катя не се върна у дома. Печелеше пари, за да не се налага родителите й да се чудят с какво да си купят хляб и, разбира се, за да сбъдне своите мечти. Най-накрая тя щеше да може да учи в университет.
Скоро идваше Великден, а Катя се обади по скайп на родителите си, за да им каже, че няма да се прибере сама.
А родителите й определено не очакваха това. Дъщеря им се прибра със съпруга си и малката си дъщеря. Бебето вече бе на годинка.
„Защо скри бременността и мъжа си от нас?“, чудеха се родилите й.
— Притесних се, че няма да приемете решението ми – отвърна Катя. – Сега, ако позволите, ще поживеем известно време при вас, докато си купим апартамент и го ремонтираме.
Разбира се, родителите на Катя не отказаха. Баба и дядо бяха винаги близо до внучката си. Играеха си с нея, ходеха с нея на разходка, храниха я с голяма любов.
Бебето бе неочаквано чудо, което донесе радост в къщата. Внучката внесе нов смисъл на живота им.
Една сутрин пощальонът донесе пощата. Едно от писмата носеше печата на гръцки център за осиновяване. Майката на Катя беше изненадана и изобщо не можеше да разбере какво общо има някакво осиновяване с полски печат с тяхното семейство.
Вечерта, когато всички се събраха на масата, жената постави това писмо на масата и погледна въпросително дъщеря си и съпруга й.
— Мамо, исках да ви обясня това по-късно, но щом е такава ситуацията… от време на време покрай работата във фермата, работех като медицинска сестра в дом за деца. Там се запознах със Сашо. Той беше педиатър там. Излизахме повече от година и решихме, че няма смисъл да отлагаме повече и отидохме да се оженим в местна църква. Месец по-късно, когато смените ни бяха съвпаднали, докараха Златка в нашия център. Тогава тя беше само на половин година. Силно, кръглобузесто момиче… веднага се влюбихме в нея.
Катя замълча за малко. Сашо я прегърна за раменете в подкрепа. Родителите стояха мълчаливо в очакване историята да продължи.
— Майката на детето я изоставила. Златка не била от любим човек, а плод на насилие. Жената се опитвала да се примири с това през цялата си бременност и шест месеца след това, но не успяла. Тя изпратила бебето в сиропиталище. А там я срещнахме ние и не можахме да я пуснем.
Момичето реши да довърши историята. Продължението вече беше ясно на всички. Двойката взела малката Златка в семейството си. Докато подготвяли документите, успели да спечелят достатъчно пари. Сашо си намерил друга работа. Увеличили заплатата на Катя и предоставили жилище на вече голямото семейство.
— Ще ви разберем, ако вече не искате да ни виждате вкъщи и не приемете Златка за своя внучка. Но не съжалявам за нищо.
— Дъще, успокой се! Гордеем се с теб! Постъпката ви е достойна за уважение! Единственото, за което сме обидени е, че не ни казахте нищо!
Катя прегърна силно майка си и баща си. През цялото врме притесненията й били напразни.