Казах на родителите си: Ще ви разбера, ако не приемете мен и внучката си

Казах на родителите си Ще ви разбера, ако не приемете мен и внучката си
Изображение от freepik

Катя напусна дома си, когато беше само на 17 години, тоест веднага след училище. Семейните обстоятелства принудиха момичето да не следва мечтата си да стане известен моден дизайнер, а да отиде да работи в съседна страна.

Дълго време тя не можеше да общува с родителите си, тъй като нямаше компютър или телефон с камера. Тя остави своя вкъщи, за да има на кого да се обади, когато спечели пари за нов. Родителите й загубиха съня си от притеснение за два месеца.

Когато дъщеря им най-накрая се обади вкъщи, тя разказа всичко за новата си работа във фермата. Показа им стаята и кухнята си. Баща й каза, че много се гордее с нея.

Две години Катя не се върна у дома. Печелеше пари, за да не се налага родителите й  да се чудят с какво да си купят хляб и, разбира се, за да сбъдне своите мечти. Най-накрая тя щеше да може да учи в университет.

Скоро идваше Великден, а Катя се обади по скайп на родителите си, за да им каже, че няма да се прибере сама.

А родителите й определено не очакваха това. Дъщеря им се прибра със съпруга си и малката си дъщеря. Бебето вече бе на годинка.

„Защо скри бременността и мъжа си от нас?“, чудеха се родилите й.

Притесних се, че няма да приемете решението ми – отвърна Катя. – Сега, ако позволите, ще поживеем известно време при вас, докато си купим апартамент и го ремонтираме.

Разбира се, родителите на Катя не отказаха. Баба и дядо бяха винаги близо до внучката си. Играеха си с нея, ходеха с нея на разходка, храниха я с голяма любов.

Бебето бе неочаквано чудо, което донесе радост в къщата. Внучката внесе нов смисъл на живота им.

Една сутрин пощальонът донесе пощата. Едно от писмата носеше печата на гръцки център за осиновяване. Майката на Катя беше изненадана и изобщо не можеше да разбере какво общо има някакво осиновяване с полски печат с тяхното семейство.

Вечерта, когато всички се събраха на масата, жената постави това писмо на масата и погледна въпросително дъщеря си и съпруга й.

— Мамо, исках да ви обясня това по-късно, но щом е такава ситуацията… от време на време покрай работата във фермата, работех като медицинска сестра в дом за деца. Там се запознах със Сашо. Той беше педиатър там. Излизахме повече от година и решихме, че няма смисъл да отлагаме повече и отидохме да се оженим в местна църква. Месец по-късно, когато смените ни бяха съвпаднали, докараха Златка в нашия център. Тогава тя беше само на половин година. Силно, кръглобузесто момиче… веднага се влюбихме в нея.

Катя замълча за малко. Сашо я прегърна за раменете в подкрепа. Родителите стояха мълчаливо в очакване историята да продължи.

— Майката на детето я изоставила. Златка не била от любим човек, а плод на насилие. Жената се опитвала да се примири с това през цялата си бременност и шест месеца след това, но не успяла. Тя изпратила бебето в сиропиталище. А там я срещнахме ние и не можахме да я пуснем.

Момичето реши да довърши историята. Продължението вече беше ясно на всички. Двойката взела малката Златка в семейството си. Докато подготвяли документите, успели да спечелят достатъчно пари. Сашо си намерил друга работа. Увеличили заплатата на Катя и предоставили жилище на вече голямото семейство.

— Ще ви разберем, ако вече не искате да ни виждате вкъщи и не приемете Златка за своя внучка. Но не съжалявам за нищо.

— Дъще, успокой се! Гордеем се с теб! Постъпката ви е достойна за уважение! Единственото, за което сме обидени е, че не ни казахте нищо!

Катя прегърна силно майка си и баща си. През цялото врме притесненията й били напразни.

Advertisement