Вчера беше хубаво пролетно време и реших да изляза навън и да свърша малко работа из градината. Съпругът ми окоси всичката трева предния ден и аз реших да се погрижа за цветята.
Затова още от сутринта бях в градината. Изкорених някои храсти, засадих други и полях цветята. С една дума, имах достатъчно работа за вършене.
По това време от другата страна на оградата работеше съседката. Дребна, крехка жена. Тя беше на около тридесет и пет години, а дъщеря й беше само на три.
Бедната жена дълго време не можеше да забременее, трудно е да си представим колко изпитания имаше по пътя на живота й.
Основното от тях беше, че в деня, в който разбра за своята дългоочаквана и желана бременност, съпругът й почина.
Наистина голям ужас Тя му се обадила, за да му съобщи тази дългоочаквана новина, а полицията й отвърнала с друга тъжна новина.
Тази мъничка жена прекара почти цялата си бременност в болницата. И успя да роди златокоса дъщеря на име Юлия.
Юлия често идваше при мен на чай с малини и обожаваше кексовете ми със сладко и канела.
Докато и двете работехме в градината, Юлия тичаше напред-назад, гонеше кучето ми, стар булдог, и се забавляваше както само децата могат.
По едно време тя изтича до майка си, седна на тревата и попита със сериозен глас:
— Мамо, мамо, знаеш ли защо нямаше деца толкова дълго?
Съседката пребледня, засрамена и едва чуто каза своето „Защо?“.
Малкото Юле мълчеше и гледаше небето с дълбоките си големи очи. След това тя продължи:
— Просто е, мамо. Виждаш, че точно аз съм дошла при теб – Бог ме е създавал много дълго и внимателно. Той знаел колко си добра и не можеше да ти изпрати каквото и да е дете. Затова решил, че трябва да съм специална.
Съседката ми свали лопатата и седна. А аз забравих за цветята си.
Съседката Лидия започна да плаче. Да, сред сълзите имаше такива на голяма болка – очаквания и опити, загуба на любим човек, както и на голямо щастие – че майчинството най-сетне се е случило.
Тя се приближи до дъщеря си, прегърна и целуна силно своето златокосо умно момиче.
А аз цяла нощ не можах да заспя. Не спирах да се чудя как едно безгрижно дете на три години е успяло да разбере и да каже това, което чух в градината през деня.
Онова, което най-много ме изненада, беше, че толкова малко дете изрече толкова дълбоки и важни думи.
Какво е вашето мнение за тази ситуация?
