Домът на семейство Замит е един от най-известните имоти в Сидни. Както поради факта, че се откроява осезаемо от заобикалящите го типични къщи, така и поради изключителния стоицизъм на своите собственици.
Те отказват да продадат земята си на предприемачи от много години, въпреки факта, че всички бивши съседи са го направили преди много време.
Погледнато отгоре, имението изглежда като миниатюрно копие на Сентръл парк в Ню Йорк, зелен оазис, заобиколен от спретнати редици безлични сиви къщи. За предприемачите той е като трън в очите и те не спират да бомбардират Замит с все по-щедри предложения. Напразно.
Това е една история, в която парите не са всичко.
Семейство Замит живеят на тази земя в Пондс, предградие на Сидни, от дълго време и в миналото всички съседи тук са имали големи парцели. Но след това дошли строителите и започнали да ги изкупуват един по един, предлагайки щедри суми. Замит били единствените, които не били съгласни.
Днес им се предлагат 50 милиона австралийски долара (33 милиона щатски долара) за техния парцел от 5 акра. Но семейството отказва това предложение.
Собствениците на земята обясняват решението си с факта, че не планират да се местят никъде в близко бъдеще. Не ми пука нито занатиска от страна на строителните предприемачи, нито зафинансовите печалби – Замит стоят твърдо зад решението си. Въпреки че признават, че наоколо вече не е толкова красиво, колкото преди.
Ето какво каза 50-годишната Даян Замит, собственичката на къщата:
„Преди това беше земеделска земя, осеяна с малки къщи и вили от червени тухли. Всяка къща беше уникална и имаше много свободно пространство наоколо. Но сега не е така. Въобще не.“
Интересното е, че съседите на Замит хвалят тяхната издръжливост и се радват, че има поне един зелен оазис в техния претъпкан район. Ето какво казва един от съседите:
„Много се радвам, че отказаха да продават – повече зеленина до нас, по-малко пътища, а и така е по-безопасно за децата ни. А голямата поляна в съседство създава усещане за свободно пространство. Нашите съседи не го разбират, защото другите къщи са много близо една до друга. И ние сме много благодарни. Надявам се, че ще останат тук.“
