Родителите не били на себе си от щастие и не искали да обърнат внимание, че намереното момиче не прилича много на изчезналата им дъщеря. Но скоро дори те започнали да разбират, че може би това е различно дете. И тогава ужасна новина долетяла в къщата им…
Изчезването
Тази мистериозна история се случила преди 100 години и най-удивителното е, че все още не е заснета. Просто е готов сюжет за вълнуващ трилър.
Във Франция сме, в малко селце на полуостров Бретан. Крайната западна част на страната, населена с бретонци (да не се бърка с британците), чийто роден език също е далеч от френския, като българския. Основните поминъци в района са селското стопанство и риболовът.
На 6 април 1922 г. майка на голямо семейство започва да вика седемте си деца на вечеря. Синовете и дъщерите обикаляли из селото, всеки със своя работа. Но когато дотичали на масата за вечеря, се оказало, че я няма най-малката – Полин Пикар. Тя била само на 2,5 години.
По принцип по-големите сестри трябвало да внимават за нея, но малката Полин често бягала от тях и се криела. Така че този път те решили, че бебето просто си играе. И едва след дълго издирване става ясно, че детето е изчезнало безследно.
Разследването
Полицията започнала разследване. Били разработени две основни версии – злополука (близо до брега на морския залив) или отвличане от цигани, чийто бивак точно минавал през този ден. Но не били намерени следи.
Историята можела да свърши дотук, но на 9 май същата година от град Шербур Чадъри, намиращ се на 400 км от селото, минувачи открили непознато момиченце на две-три години, което се скитало само из улиците.
Тя не говорела и почти не реагирала на околните. Портрет на момичето бил публикуван във вестниците, един от които се озовала в семейство Пикард. Майката на Полин разпознала изчезналата си дъщеря на снимката.
Това ли е дъщеря ни?
Бащата на семейството веднага заминал за Шербур. Когато му довели детето, имаше закачка – бащата не го разпознал, макар че казал, че момичето много прилича на дъщеря му. И вероятната „Полин“ също не реагирала по никакъв начин на появата на своя „родител“.
Основният проблем бил, че завареното дете мълчало и не реагирало на думите на Пикард-старши на бретонски език. А истинската Полин говорела бретонски, но не знаела френски. Но непознатото момиче разбрало, когато се обърнали към нея на френски.
Въпреки това било решено момичето да бъде видяно и от други членове на семейство Пикард и техните съседи. На 12 май момичето били докарано в Бретан и майката веднага разпознала дъщеря си. Братя, сестри, съседи, всички казвали, че това е Полин. Най-после таткото „разпознал“ в момичето своята дъщеричка.
Нейното мълчание и неразбиране на бретонската реч се обяснявало със стрес.
Полицията побързала да приключи случая и предала детето на семейството. Никой не искал да разбере как едно двегодишно дете се е озовало на стотици километри от мястото на изчезването и защо разбира френски, който не й е познат, който е невъзможно да се научи за един месец. Изглеждало като щастлив край.
В дните, когато семейство Пикард празнували завръщането на дъщеря си, се случил още един странен епизод.
Местният фермер Ив Мартин, научавайки, че Полин е намерена, започнл да се държи странно. Повтаряйки през цялото време: „Това не може да бъде, това не може да бъде…“ той дошъл при Пикард. ю
А когато видя намереното момиче, извикал: „Боже мой, аз съм виновен!“ И побягнал. Той бил хванат от свои съселяни в състояние на крайна лудост, от която не се възстановил. Тогава никой не обърнал внимание на този случай.
Семейната идилия приключила на 26 май. Местен колоездач открил в околностите на селото труп на малко момиченце, прояден от диви животни. Било невъзможно да се идентифицира кой е, от лицето не беше останало нищо. Но основното е, че тялото било без дрехи. Рокля, бельо и обувки, някой спретнато ги сгънал наблизо под един храст. И това били дрехите на изчезналата Полин Пикар.
Експертите не могли да установят дали по тялото има пожизнени наранявания, както и дали е налице факт на малтретиране. Съответно причината за смъртта остава неясна. Но всички косвени признаци (ръст, бенки, дрехи) показват, че това е истинската Полин.
Тогава всички обърнали внимание на несъответствията в момичето, доведено от Шербур. Освен мълчанието и бретонския език, който току-що започнала да разбира, просветените съседи и роднини разбрали, че намереното дете е по-ниско от изчезналото.
„Новата“ Полин, която почти не излизала от къщата, изобщо не приличала на „старата“ Полин, била твърде неподвижна. Спомнили си и първата реакция на бащата на момичето.
Вече никой, дори нещастната майка, не се съмнявала, че момичето, доведено от Шербург, не е тяхната Полин. Полицаите решили да изземат непознатото дете. Семейство Пикар, които вече се били влюбили в чуждото момиче, се опитали да я осиновят, но им било отказано поради бедност и други шест малки деца.
Момичето от Шербург било изпратено в сиропиталище. И там тя започнала да говори… на бретонски, но най-вероятно това били последствията от месеца, прекаран в Бретан. Тя не помнела или не искала да си спомня нищо за миналото си. Твърдяла, че името й е Полин Пикар, но й било дадено друго име. На 1 януари 1924 г. умира от инфекция с шарка.
Загадките
Всичко в тази история е мистериозно.
„Момичето от Шербург“ същата Полин Пикар ли е било? Най-вероятно не. Но как се случило така, че две поразително еднакви деца били изчезнали и открити по едно и също време и място.
Принадлежало ли е намереното тяло на Полин Пикар? Тогава не е съществувала ДНК, а идентификацията се е извършвала по косвени признаци. Така че не можем да бъдем сигурни.
Какво е породило странно поведение на фермера Ив Мартен, сякаш е видял мъртво момиче? Наистина ли знаел, че Полин е мъртва? Той имал ли пръст в това? След като намерили тялото, те се опитали да разпитат мъжа в лудницата, но той напълно бил загубил връзка с реалността. Починал сред стените на болницата.
И само родителите, заслепени от мъка, могат да бъдат разбрани. Да бъдат разбрани защо разпознали дъщеря си в напълно непознат човек.
