Със съпруга ми сме заедно от 10 години и имаме дете. Той има деца и от първата си жена: двама сина. Единият е почти на 17 години, вторият е на 15. Срещнах съпруга ми, когато той вече беше разведен, децата живееха с майка си.
Сега обаче бившата му жена замина в чужбина да гледа майка си и остави децата при нас. Съпругът ми, без да се консултира с мен, се съгласи! Основният му аргумент беше, че имаме достатъчно място в апартамента за всички и няма да има проблеми.
Бившата съпруга вече няма никакви пари и те са изцяло на наша издръжка. Уж трябва да се върне само след няколко месеца, но това е приблизителна дата, очевидно всичко ще зависи от здравословното състояние на майка й. Никой не назовава конкретни дати.
След идването им започнаха финансовите проблеми. Разходите се повишиха много. Защо всъщност детето ми трябва да страда заради това? Катастрофално много, почти целият семеен бюджет, започна да отива за храна. Имаме общ бюджет, разбира се, аз също работя.
Синовете му не пипат нищо вкъщи, също като баща си. Казва, че не им е до това, имат да пишат домашни. Само леглото си оправят.
Те изобщо не общуват с нашия общ син. Те вече са големи, а той е само на 7 години. Синът ни често започна да плаче, защото те вдигат шум, викат и цвилят, постоянно му ръмжат. Тийнейджърите са хитри, както и големи манипулатори.
Вярвам, че биха могли да живеят сами в апартамента си, но бившата съпруга казва, че е невъзможно. Ако съседите видят, веднага ще се оплачат на социалните. Струва ми се, че това са алабализми. Познавайки характера на момчетата, майка им сигурно се е страхува, че ще разрушат апартамента преди пристигането й.
Вчера отидохме до магазина, синът ми си взе различни сладки неща за 7-8 лева. Съпругът ми веднага му каза да ги сподели с братята си. Детето ми се разплака, защото не му беше достатъчно. Попитах мъжа ми защо да ги споделя, ако сам си ги е избрал, като стигт само за един човек?
Добавих и че след като е толкова грижовен татко, нека им купува отделно.
Тогава децата му се ядосаха и казаха, че сме алчни. Отвърнаг им, че си имат майка, нека тя им купува тогава. Те ми отговориха по много груб начин. Съпругът се намеси и каза, че никой няма да яде!
Естествено, нямаше да отнема сладкишите от сина си, казах това на съпруга си също по груб начин. Скарахме се. Съжрах нещата ни и отидох при майка си с детето ни. Съпругът ми се обажда и „хленчи“, моли ни да се върнем.
Шокирана съм от цялата тази ситуация и разбирам, че той сега „хленчи“, защото го мързи да ги гледа. Никога не готви и не чисти. Майка ми ми казва да живея при тях засега.
А един приятел ме съветва, че трябва да се върнем, иначе тези „мекотели ще пуснат корени там“, така и ще си живеят. Е, всичко е възможно.
Въпреки че синът ми има дял там, те нямат. Апартаментът е общ, в него е вложен майчински капитал, моите пари са 20 процента, останалото са вложения на съпруга ми.
Честно казано не се страхувам от развод. Охладнях към съпруга си. Това може би беше последната капка. Не ми харесва поведението и отношението му.
В ежедневието той също е като дете. Заплатата му е под средната, всъщност малка. Няма за какво да се моля. Да, имаше любов, но всичко някак се изпари. Той се преставяше за такъв, какъвто не е.
Тази ситуация беше последната капка. незнам какво да правя Какво мислите вие?
