След смъртта душата отива във вечността. Но ще успее ли тя да премине митарствата?
Йеромонах Серафим Роуз навремето говорил много за това, а книгата му „Душата след смъртта“ била абсолютна сензация и се разпространила по света на различни езици.
В неговите разкази има един интересен факт. Той цитира като пример размишленията на известния Свети Йоан Шанхайски, който една година преди смъртта си пише:
„На третия ден, по повеление Божие, душата се издига до Небесата и се покланя на Бога. По това време (третия ден) тя преминава през легиони от зли духове, които пречат на нейния път и я обвиняват в различни грехове, в които те самите са я изкушавали.
Според много откровения има двадесет такива препятствия, наречени митарства, като на всяко от тях се изпитва различен грях. След преминаването на едно митарство, душата отива към следващо, и едва след успешно преминаване през всички тях душата може да продължи своя път, без да бъде незабавно хвърлена в геената. Колко са страшни тези демони и техните митарства може да се види във факта, че Божията Майка Пресвета Богородица, когато Й е било съобщено от свети Архангел Гавриил за Нейното приближаващо Успение, се е молила на Своя Син и наш Бог Господ Иисус Христос да не ги вижда (но не от страх пред тях, а защото са врагове Божии – бел.прев.) и Той Сам се е явил от Небесата, за да приеме душата на Своята Пречиста майка и да Я въведе в рая. Страшен е наистина третият ден за душите на починалите и поради тази причина те особено се нуждаят от молитва.
Ето защо е толкова важно да се молите за вашите починали роднини.
„Тогава, след като успешно е преминала митарствата и се е поклонила пред Бога, душата в продължение на 37 дни посещава небесните жилища и местата на ада, като все още не знае къде ще остане, и едва на 40-тия ден й се определя място до Всеобщото възкресение на мъртвите.“
Ето затова сега душа, която сега живее в грехове, трябва да се стреми към покание.
Какво е състоянието на душата преди Страшния съд?
„Някои души след четиридесет дни се намират в състояние на очакване на вечна радост и блаженство, докато други се страхуват от вечни мъки, които ще започнат напълно след Страшния съд. Преди това все още са възможни промени в състоянието на душите, особено благодарение на принасянето на безкръвната жертва за тях (поменаване на Светата Литургия), както и чрез молитви“.
Това още веднъж доказва, че извършените молитви и панихиди, подаяния са не просто важни, но необходими за душата, както водата в пустинята за умиращ човек.
И сега най-интересното, защото пропуснахме първите два дни след отделянето на душата от тялото. Какво казва Свети Йоан Шанхайски за тях:
„Когато напусне тялото, душата се озовава сред други духове, добри и лоши. Обикновено тя се приближава към онези, които са й по-сходни по дух, и ако докато е била в тялото е била под въздействието на някой от тях, тя ще остане в зависимост от тях и когато напусне тялото. Обаче ще бъде много неприятно, ако се окаже, че злите духове имат власт над душата.
В продължение на два дни душата се радва на относителна свобода и може да посещава места на земята, които са й били приятни, но на третия ден тя се премества в друга сфера.“
Слава на Бог за всичко!
