Тази история е разказана от GMB Akash, международно известен фотограф, който е истинският говорител на най-скромните социални класи в Бангладеш.
Беден човек на име Идрис дълги години работил като чистач, за да могат четирите му дъщери да получат прилично образование – нещо, което той никога не е имал.
Това е историята на Идрис, човек, който е направил големи жертви, за да даде шанс на дъщеря си да избегне живота в бедност и трудности, това е историята на баща, който е бил готов на всичко за любовта на своята дъщеря.
Ето разказа на този баща от първо лице:
„Като дете бях много беден и израснах полуграмотен. Винаги съм се опитвал да постъпвам правилно и да спазвам закона, но успях да си намеря работа само като уличен метач. Наясно съм, че всеки честен труд заслужава голямо уважение, но се страхувах за дъщерите си.
Никога не съм разказвал на децата си за работата си, за да не се срамуват заради мен. Когато най-малката ми дъщеря ме питаше за професията ми, винаги й отговарях колебливо, че съм работник.
Преди да се върна у дома, се къпех всеки ден в обществени тоалетни, така че децата ми да не разберат истинската ми работа.
Мечтаех да изпратя дъщерите си на училище, за да се образоват. Исках да застанат достойно пред хората. Никога не съм искал някой да ги гледа отвисоко, както всички гледаха мен. Хората винаги са ме унижавали.
Инвестирах всичките си пари в образованието на дъщерите си. Никога не си купих нова риза, вместо това използвах парите да им купя учебници.
Всичко, което исках, е да спечелят уважение.
Аз бях чистач.
В навечерието на последната дата за прием в колежа на най-голямата ми дъщеря все още не бях успял да събера достатъчно пари за таксата за прием. Този ден не можех да работя. Просто седях до купчина боклук, опитвайки се да скрия сълзите си. Всички колеги ме гледаха със съчувствие, но никой не се опита да ме заговори. Бях се провалил и бях с разбито сърце.
Нямах представа какво ще кажа на дъщеря ми, когато ме попита за входната такса. Роден съм в бедност. Вярвах, че нищо добро не може да се случи на беден човек. И сега мечтите ми не бяха предопределени да се сбъднат…
След работа всички чистачи дойдоха при мен, сядаха до мен и ме питаха дали ги смятам за братя. Преди да успея да отговоря, всеки ми даде дажбата си за деня.
Когато се опитах да откажа, те казаха: „Ако трябва, днес ще гладуваме, но НАШАТА дъщеря трябва да учи в колеж!“ Не можех да им откажа.
През онзи ден не си взех душ. Върнах се вкъщи като чистач.
Най-голямата ми дъщеря скоро ще завърши университета.
Тя вече има работа на непълен работен ден, чрез която плаща за образованието на другите ми три дъщери. Децата вече не ме пускат на работа.
Често най-голямата ми дъщеря идва до работното ми място. Тя храни всичките ми колеги заедно с мен. Те се смеят и я питат защо ги храни толкова често.
Дъщеря ми им каза: „Всички вие гладувахте за мен онзи ден, за да мога да стана това, което съм днес. Молете се за мен да мога да ви храня всеки ден.“
Днес не се чувствам беден човек. Който има такива деца, не може да бъде беден!
