Има енергия на живота – Ерос. Има енергията на смъртта – Танатос. Всеки човек има тези енергии. Но някои имат повече от енергията на живота, други – на смъртта.
И хората с преобладаваща енергия на смъртта разпространяват своето излъчване към другите. Това е опростено описание на биофилите и некрофилите по Фром.
Веднъж отишла сред природата цяла компания. Събрали се колеги и решили да си направят пикник. И отишли до езерото.
Там си запалили огън. Беряли горски плодове и гъби. Хапнали вкусно на открито. И почистили след себе си, добри, отговорни хора. Никой не се напил, никой не се скарал, всички разпуснали с удоволствие.
А ръководителят на тази малка организация наблюдавал един обещаващ млад служител.
Този енергичен служител винаги бил точен, спретнат, преминал различни обучения, занимавал се със саморазвитие и често цитирал мотивиращи афоризми. Но нещо притеснявало шефа. Безпокояло го. Не можел да разбере какво има? И в свободна обстановка той наблюдавал младежа.
Можел да събере съчки за огъня. Гората била пълна с тях. А служителят взел със себе си остра брадвичка и започнал да реже клони от дърветата. С удоволствие!
Спрели го и му показали как се събират съчки от земята. Добре, той се подчинил. А после набрал огромен букет горски цветя и го подал на едно от момичетата с усмивка. Изкоренил ги.
Е, защо? Току що били пристигнали. Цветята увехнали бързо. Горските цветя бързо увяхват и губят своя чар. По-добре е просто да им се възхищаваме…
Така му казало момичето. Младият мъж се ядосал, но си замълчал. И отишъл да хвърля камъни по поповите лъжички. Опа! Мислел за нещо и хвърлял камъни. Опитвайки се да нацели поповите лъжички. Пак го спрели. И той пак се подразнил, но си затраял.
И точно тези тривиални действия изострили вниманието на шефа. И има защо. Тогава именно този служител се обърнал към висшестоящите и се предложил за позицията на мениджър. Защото шефът е стар и болен. Може да умре. Ето статистиката на смъртните случаи на хора на тази възраст. И кой тогава ще работи и изпълнява плана?
А аз съм много ефективен, обучен. Да, Пьотър Иванович ме нае и всячески ме разви. Не споря. Но моята ефективност е по-висока. Вземете мен. Изпратете го в пенсия или просто го уволнете. Нищо лично, просто ще е по-полезно. Хората умират, нали? И по-често умират старите и болните.
Между другото, всички отказвали да работят в един офис с този енергичен служител. Всички започнали да боледуват. И да се провалят. И се опитвали да да говорят по-малко с този човек – той говорел учтиво. Но най-вече по теми за убийства, смърт, катастрофи, бедствия, неописуеми болести и други неща. Такива новини го привличали.
Накрая той сам напуснал. Намерил си по-добра работа, в крематориум. И там, казват, се развил чудесно. И изглеждал прекрасно, по-пълничък, с едни румени, червени устни… Много обичал новата си работа, само за нея говорел при среща. Описвал с големи подробности нововъведенията.
Ако човек свежда всички разговори до злополуки, разруха, смърт, злополуки, ако ентусиазирано обсъжда нечия смърт, болест, ако обича да прави дисекция, с формална суха логика да „убива“ надеждата, ако осмива емоциите и възвишените чувства, нещо не е наред с него. Управлява се от Танатос, богът на смъртта.
Едно момиче най-обичало да гледа как баба й изкормвала пилето от пазара. Едно време кокошките се продаваха неизкормени. И момичето не отксъвал очи от процеса. А после изяждала супата с апетит, коментирайки частите от трупа. Била добра в това. И след това станала отличен патолог.
Това не са лоши хора. Но малко по-различно, знаете ли. С тях е трудно. Можем само да се надяваме, че ще намерят себе си в добра професия, обществено полезна.
Или ще посветят живота си на писане на сухи научни книги, които доказват, че няма нищо чудотворно. Няма живот след смъртта. И има само смърт, където всичко свършва. А човек е като пилешки труп, състоящ се от мускули и хрущяли…
Анна Кирянова
