Когато бившата ми свекърва се обади и започна да ме моли за помощ, разбрах, че възмездието съществува, че нищо в живота не се случва току така.
С бившия ми съпруг сме разведени от 9 години, поддържахме връзка само заради децата. Отношенията ни бяха обтегнати и сложни. Разведохме се по моя инициатива, съпругът ми изневери, после поиска прошка, спря се за известно време. Струваше ми се, че той наистина може да се промени, че това е просто труден момент в семейния живот, период на криза. Всички кризи трябва да свършат някой ден.
Но ситуацията показа, че това са излъгани надежди. Намерих си стабилна високоплатена работа, за да мога да наема помощник с децата, подадох молба за развод. Той насила се съгласи, но ме заплаши, че после ще съжалявам.
Апартаментът беше продаден, инвестирах тези пари в закупуване на нов, изтеглих ипотечен. Ще кажа, че в началото беше много трудно, изплаках много сълзи във възглавницата си, но с времето свикнах да разчитам само на себе си, въпреки че никога не съм отказвала помощта на родителите си.
Съпругът ми и майка му „изчезнаха от радарите“. Тогава му се обадих, говорихме, казах, че на децата им липсва, че имам нужда от издръжка. Постепенно повече или по-малко се стигна до съгласие по тези въпроси, стана по-лесно да се общува.
След известно време ме запознаха с един мъж, той е чужденец, работеше в българския офис на компанията. Започнахме връзка, запознах го с децата, прекарахме всички уикенди заедно, бившият ми мъж вземаше децата само веднъж месечно за уикенда, понякога на празници.
Новият ми мъж започна да говори за това, че може да бъде прехвърлен обратно у дома, те ротират служителите си след известно време, предложи ми да отида с него. Но по това време баща ми беше много болен, дори не можех да мисля за каквото и да е местене. Запознах новия си мъж с родителите си, той ми помогна по всички въпроси, включи се в живота ни.
Мама, в разговор с него, разбра, че скоро може да си тръгне, започна да настоява да обмисля и този вариант, казвайки, че съм страдала много, трябва да мисля за щастието си. Но аз обясних всичко на човека, той каза, че ще се опита да остане още една година, но аз трябва да реша какво ще правя в бъдеще.
Започнах активно да уча езика, готвих се да се преместя, но разбрах, че може да има проблем с бившия ми съпруг. Мама каза, че не се интересува много от децата, че има ново семейство, вероятно ще има и деца в новата си връзка. Когато го извиках на сериозен разговор, дълбоко в сърцето си се надявах, че той няма да е против заминаването на децата, въпреки че с ума си разбирах, че може да реши да ми отмъсти по този начин.
Той ме изслуша някак спокойно, сякаш го предполагал или знаел. Каза, че ще помисли и ще ме уведоми. Мина време, той не каза нищо, не се обади. След това се обади да каже кога ще вземе децата, по другия въпрос – мълчание.
Попитах го директно, отговори, че мисли, консултира се със специалисти, иска да разбере с какво може да го заплаши това. Каза, че има опасения, че вече няма да може да вижда децата и други думи в същия дух. В крайна сметка не даде разрешение. Ето как този мъж отново „разби” живота ми, а може би и на децата ни.
И всичко това заради самолюбието му, просто защото наистина искаше да ми направи гадно. Разбира се, не заминах никъде, останах тук. Да, вече не исках да виждам и чувам този човек, трябваше да общувам с него заради децата, но само по важни въпроси.
И сега, след много години, се чува обаждане от бившата ми свекърва с молба да помогна на бившия си съпруг. Имал малък инсулт, горе-долу се възстановил, но не можел да работи. Ръката не работела напълно, говорът му не се е възстановил напълно, паметта му потъвала. Цялата тежест на грижите и рехабилитацията падали върху нея.
Оказа, че няма кой друг да му помогне, защо жената, с която живеел през цялото това време, го изоставила, не знам. Никога не съм искала да се задълбочавам във всичко това, бях му жестоко обидена, бих искала никога повече да не го видя, затова се опитах да не се интересувам от историята на живота му, помолих и децата да не ми казват нищо конкретно, само нещо, което ги засяга пряко.
А сега бившата свекърва на практика изисква аз да поема всички грижи и обслужване за него. Ясно е, че един от важните въпроси са парите. Но не искам и няма да го направя. Дори нещо повече, някъде в себе си ми се струва, че това е наказание за тях за това, което причиниха на мен и децата.
Никога не съм му го пожелавала, но и не го съжалявам. Отначало тя се обади и каза, че ще завещае цялото наследство на децата ми, въпреки че преди това през всичките години пищеше, че няма да получат нищо, откакто се разведох. А сега тя направо ми се молеше.
Сега пак се обажда, изпраща проклятия към мен и децата. Те спряха да вдигат телефона, когато тя им се обажда, въпреки че преди това са ходили при баща си и са го посещавали.
Но казват, че сега е невъзможно да го посещават, защото веднага щом прекрачат прага на апартамента, върху тях се изсипват проклятия. Наскоро синът ми каза, че баща му сам му се обадил, помолил го да дойде, искал да си поговорят. Вероятно пак ще се опита да ги оплете в проблемите си.
