„В радост и в тъга, в здраве и в болест.“
В продължение на 12 години държавният служител Адилио Безера, на 54 години, преминава през голямо изпитание, но изпълнява клетвата, дадена в брачните му обети.
През 2007 г. съпругата му, учителката Глаусия, получава инсулт и е в постоянно вегетативно състояние. В изявление пред VivaBem той разказва как се грижи за нея и казва, че никога няма да се откаже.
„Глаусия и аз се срещнахме в Параиба през 1986 г. в радиостанцията, където работех като водещ. След месец връзка тя, която вече беше майка на момиче, ми каза, че е бременна от бившия си приятел. Тя мислеше, че ще се разделим, но аз поех децата и след това имахме още две момчета.“
Двамата се женят през 1992 г.
Водели обикновен живот, но на 18 септември 2007 г. всичко се променя. Глаусия се събужда и отива да се измие, когато изведнъж й става лошо и започва да се задушава. Тя загубила съзнание и линейка я откарали в болницата.
Пристигайки там, жената получила кардиореспираторен арест и мозъкът й бил компрометиран от липсата на кислород. Тя била интубирана и диагностицирана с исхемичен инсулт.
„Лекарите ми се обадиха и ми казаха, че не й остават повече от десет часа живот. Бях поразен и плаках много:, споделя Адилио.
„Бях сигурен, че ще умре, дори се подготвих да я погреба. Върнах се унил у дома, разказах на един съсед какво се е случило и той ме насърчи да се доверя на Бог. Вярата ми се възроди и започнах да вярвам в невъзможното.“
Глаусия оцелява, но никога не се възстановява от вегетативното си състояние. Тя не говори, не ходи, не чува, не се движи. Диша през трахеална канюла и се храни през сонда.
Тя прекарва пет години, три месеца и три дни в болницата. През цялото това време Адилио бил там, помагайки на сестрите да я измият, преоблекат, обръснат…
21 декември 2012 г. Глаусия била изписана. Сега Адилио се грижи сам за нея – помагат му само двете им деца.
„Спя на матрака до нейното легло. Когато се събуди, й казвам „добро утро“, казвам й днешната дата, деня от седмицата, годината, казвам й дали някой ще дойде. Водя си дневник, в който записвам всичко, което правим с нея“.
Лекарите казват, че няма шанс да събудят Глаусия. Но Адилио не им вярва: той вярва, че съдбата на жена му е в ръцете на Бог.
„Когато се оженихме, се заклехме да живеем един за друг, да станем една плът, както е завещано в Библията. Сигурен съм, че ако беше обратното, тя също щеше да се грижи за мен.“
Адилио казва, че е верен на Глаусия, въпреки че, разбира се, сексът много му липсва. Признава, че страда и не му е лесно. Но той все още разчита на Бог: или ще вземе Глаусия при себе си, или ще я върне на любящия й съпруг…
