Преди година баща ми почина. Приживе той имаше два брака и две дъщери от всеки от тях. Тоест аз имам сестра.
И така, преди шест месеца влязохме в наследство. Получихме това, което баща ни остави за нас. Веднага ще кажа, че той беше силен и здрав човек. Живя интересен и доста дълъг живот. Никога не се нуждаеше от допълнителни грижи и аз и сестра ми не се натоварвахме с това.
Всичко, което баща ми имаше, той раздели между нас двете по равни части. Всяка от нас получи двустаен апартамент и кола, а също така притежавахме поравно къщата, в която живееше баща ни.
Всичко щеше да е наред, ако сестра ми изведнъж не реши, че тази къща принадлежи изцяло на нея. Тя се премести да живее там, без дори да се консултира с мен. Смята, че тя е по-млада и има повече права. Смешно, нали.
Тя и аз никога не сме били особено приятелски настроени една към друга. Аз живеех с майка ми, а тя с нейната.
Аз посещавах баща доста често, а тя няколко пъти в годината. От дете майка й я настройваше срещу мен. Останах с впечатлението, че не съм пълноценна в техните очи. Ето защо не можеше да се говори за никакво приятелство между нас.
Въпреки че, ако сестра ми беше по-дружелюбна, определено щях да я приема. В крайна сметка, никога не съм я отбягвала, а напротив, обичах я.
Затова предупредих сестра ми, че имаме равни права относно дома на родителите си. И има два варианта: да го разделим наполовина и да поставим огради и отделни входове или да го продадем и да разделим приходите между нас на равни части.
Ще оставя да си помисли и да вземе решение. Определено няма да й отстъпя нищо.
