„Докато човек не се предаде, той е по-силен от съдбата си“ (Е.М. Ремарк)
През 50-те години биологът Курт Рихтер провежда най-жестокия експеримент в живота си, но успява да докаже на целия свят, че надеждата наистина умира последна. Дори сред животните.
Вуду смърт
Вуду смъртта не е нищо друго освен психосоматична смърт, когато под въздействието на силен емоционален стрес човек се „принуждава“ да умре. Изразът „уплашен до смърт“ в някои случаи се превръща в истинска смърт.
Това е обичайна практика в племенните общности, където хората са умирали само от мисълта за опасност. Изял е свещеноа кокошка и умира 24 часа по-късно, ужасен от прегрешението си.
Синдромът е описан за първи път през 1942 г. от психолога от Харвард Уолтър Кенън. Изследователят предполага, че психологическият спад се дължи на промени в мозъчната област, отговорна за мотивацията.
Възможно ли е да убедиш човек и да го върнеш към живота? Ако човек може да се „уплаши“ до смърт, значи може и да се измъкне от всеки капан. За да постигнете това, достатъчно е да натоварите „страдащия“ човек с физическа активност.
В процеса на физическа активност в организма се произвежда най-важният хормон допамин, който е отговорен за формирането на мотивация и появата на чувство на удовлетворение.
Експериментът с плъхове
Курт Рихтер се интересувал много от този феномен и решил да проведе експеримент, за да разбере как екстремните условия, и по-точно увереността в собствената смърт, ще повлияят на животните.
Рихтер подготви две групи плъхове за експеримента. В първата имала само домашни плъхове, във втората – диви плъхове.
Първо ученият хвърлил дивите плъхове в съд с вода. Въпреки факта, че по природа плъховете са добри плувци, те не показали желание да се борят и след 15 минути се отказали, бързайки към дъното.
Време е да проверим как домашните плъхове ще се държат в същата ситуация. Те издържали малко повече. Домашните плъхове се опитали да направят нещо повече от просто да плуват на повърхността. Търсели път на дъното и удряли в стените на съда.
Може би домашните любимци са разчитали на помощта на човека?
Курт решил да провери хипотезата си. За да направи това, той събрал нова група от плъхове за тестване и леко променил хода на експеримента.
Когато ученият видял, че животното започва да потъва, той го изваждал от водата и го оставял да си почине. И тогава пускал плъха обратно във водата.
Колко време мислите, че издържали плъховете при втория опит? Още 15 минути? Не!
60 часа! Само си представете, това е невероятно!
Безстрашните герои от експеримента ни доказали, че надеждата е основната движеща сила. Тя е тази, която ни дава сили да се борим с трудностите, в никакъв случай да не се отказваме и да не отстъпваме.
Плъховете вярвали, че ще бъдат спасени, и изстискали всяка капка енергия от себе си, само за да отложат смъртта.
Щом плъхът може да го направи, може и човек. Дори ако ситуацията изглежда безнадеждна, надеждата може да даде време да я погледнете от различен ъгъл и да намерите решение. Не забравяйте, че успехът често обещава не най-умните и най-талантливите, а тези, които вярват, че могат да постигнат целта!
