Традицията да се благославят децата днес е забравена, изгубена, недостъпна. И това е голям минус не само за един човек, но и за цялото семейство. Благословията на децата е безкрайно важно и необходимо, ценно и незаменимо действие. Това е родителски дълг, неуязвимост, покров.
Родителите действат като посредници между децата си и Бог.
А това означава, че като им желаем добро, Божията благодат изобилно се простира върху тях. Трябва да запомните това и да цените родителската благословия, да се боите да не я загубите. Това е силата на Бог и не може да бъде пренебрегната.
Днес авторитетът на родителите е загубен, традициите са забравени. Родителската благословия винаги е била дар, отговорност към децата.
Неслучайно самата дума има божествени корени. Както и БЛАГОДАТ, БЛАГОДАРНОСТ, БЛАГОСЛОВИЯ…”
Родителите трябва да се научат да не се колебаят да казват тези думи. Само че не напразно, да се отбие номера, а съзнателно произнасяйте и усещайте всяка дума, влагайте в нея всичко най-добро, което можете да пожелаете на децата си. Думите трябва да са солидни, тоест да имат тежест и голямо значение.
Веднъж Ной проклел Хам и неговите потомци все още са „слуги на роби“, а пък благословил Сим и Яфит. И пророчеството му се сбъднало. Той го е казал много отдавна, но казаното от Ной остава и до днес.
Тоест силата на думата има голямо силно значение. Бащата или майката ще кажат и желанието им ще остане. Ето каква сила имат родителите. И всичко това, защото Бог даде власт на бащата над децата: „Нека Господ ви даде…“ И думата се превръща в дело.
Трябва да знаете това, да го запомните, което означава, че в никакъв случай не трябва да кълнете и да ругаете, не се карайте на децата с лоши обидни думи. Бойте се да казвате: „Виж се какъв си лентяй, бездарник. глупак…“ Това е анти-молитва, от която трябва да се страхувате.
Апостол Павел казва, че ние сме „благословено признати“.
Затова е желателно да започнете да правите това от детството, от раждането. Молете се и благославяйте: „Господ да те благослови, Господ да те пази и да те вразумява“. И Господ благославя, покрива и спасява… Или „Господ е с теб; С Божията благословия; Господ ще ти дари мир.“ Можете, като се кръстите, да кажете: „В името на Отца и Сина и Светия Дух.
Където и да отиде детето ви: на път, в армията, в брак, каквото и да започне: нов бизнес, учение, работа, винаги благославяйте, не бъдете мързеливи и не се срамувайте. Думите трябва да бъдат прости, мъдри, естествени и умни, каквито са били сред светиите. Това е нещо велико и не е лесно. Това трябва да се научи.
Между другото, ние самите благославяме Господа. В Псалм 33 често казваме тези думи: „Нека благославяме Господа по всяко време … Ти си хвален, Ти си прославен …“ Тоест ние му благодарим винаги и за всичко.
Особено добре е, когато можем да направим това в скръб или след беда, при болест и дори трагедия. Ние, подобно на светиите, които са преживели скърби и дори са изгорели в пещта, не можем да не Го прославим, да не Му благодарим. Това е най-голямата мъдрост и живото доказателство за нашата вяра.
Истински християни сме тогава, когато не „затъкваме” вярата под себе си, а се радваме, верни сме й, не само когато ни е удобно. Ние сме истински вярващи, когато не нагаждаме вярата към себе си, а себе си към вярата, с всяко дело, всяко отношение към човек, ние доказваме знанията си на практика.
В книгата с числата, глава 6 от Стария завет (нейният край), самият Бог ни дава молитва, с която можем да благословим децата си. Самият Той е вложил в устата на древните жреци.
1. Господ да те благослови и пази;
2. Господ да те погледне със светлия си лик и да се смили над теб;
3. Нека Господ обърне лицето Си към теб и ти даде мир.
Тогава Бог дал тази молитва на свещениците, за да благословят синовете си. Но важи за всички нас. Както Бог им е дал власт над народите, така и на родителите – власт над децата си.
Така че благославяйте в името на Господа и вашите деца ще бъдат щастливи, радостни и, дай Боже, спасени.
