Специалното издание на „Бригада нов дом“ точно навръх Великден предложи много позитивни емоции и ни напомни смисъла на големия християнски празник – че винаги трябва да правим добро и да протягаме ръка към нуждаещите се.
Главни герои в празничното предаване бяха Гергана и нейната 18-годишна дъщеря Виктория, която страда от детска церебрална парализа. Гергана е борбена жена, която сама гледа трите си деца, но вярва, че изпитанието й е дадено, защото може да се справи с него.
„Вики се роди със занижен тонус. Изписаха я след месец в кувьоз. Роди се едно много малко същество. Много мъничко, но и много борбено. Дишаше си сама и оцеля“, обясни през сълзи Гергана.
В началото не се разбрало, че има някакъв проблем, но на петия месец ядреномагнитен резонанс показал, че Вики има церебрална парализа.
Когато разбрали за диагнозата, семейството все още било пълен състав, но две години по-късно Гергана се развела с мъжа си заради сериозни противоречия.
Животът ги завъртял и в крайна сметка семейството се озовало в Пловдив, където отворили свое магазинче за сувенири, като помещението им служело и за техен дом.
Мечтата на Гери е да напуснат Пловдив и да се върнат в дома на майка й, която живее сама в триетажна къща. Къщата е голяма, но има нужда от основен ремонт, за да приюти Вики и майка й.
И точно тук се намесиха Мария Силвестър и момчетата от бригадата, които се наеха да направят пълен ремонт на къщата.
„Имах надежда. По принцип с Вики вярваме в чудеса и те се случват“, заяви Гергана, щом разбра, че са одобрени са ремонт.
Преди да започнат сложния ремонт Мария Силвестър и момчетата от бригадата бяха почерпени с бисквитена торта от домакинята.
Вики пък бе изненадана със специална терапевтична триколка, която ще й позволи да поддържа така нужната физическа активност, след като старата й триколка била открадната. Момичето се зарадва искрено на триколката, а майка й не сдържа сълзите си при изненадата.
„Новото й колело ще й даде възможност да не е зависима от мен. Ще й даде свобода“, каза майка й.
Друга голяма изненада, която спретнаха от екипа за Вики, я изпрати на небето от щастие. Буквално. Вики летя с балон, която щастлива от преживяването заяви: „Това, че не мога да ходя, не означава, че не мога да полетя.“
Майсторите от бригадата пък междувременно работеха усилено върху ремонта, за да зарадват милото семейство. Голямото предизвикателство пред тях бе как да направят пространството в къщата по-голямо, за да може Вики да се придвижва по-лесно с количката си.
И те се справиха за едва 5 дни.
Когато дойде сюблимният момент, в който семейството трябваше да види новия си изцяло ремонтиран дом, Вики заяви: „Ако можех да ходя, щях да подскоча от радост…“
След ремонта домът им бе доста по-просторен, а освен това тя се сдоби и със своя собствена стая – аранажирана по неин вкус с лилави стени и любимите й аниме герои.
