Тази ужасна история се случи преди 8 години. Тогава беше моята смяна.
Докараха 17-годишно момиче с контракции. С нея бяха родителите й и гаджето й. Това не беше много жизнерадостно семейство.
Родилката не спираше да крещи, че няма нужда от тези деца, че животът й ще свърши дотук. Родителите й я дърпаха и й повтаряха за правилата на приличие.
Това семейство не ми хареса веднага, но коя съм аз да ги съдя.
Същата нощ докараха и 45-годишна жена. Това беше вторият й брак и тя мечтаеше да има здраво бебе. Но всичко се случи по различен начин.
Главният лекар веднага разбра, че бебето ще се роди мъртво и ми предложи да разменя бебетата.
Мъртвото бебе беше дадено на младото момиче, а живото – на по-възрастната жена.
Младата жена не го прие много тежко и не се разплака. Приятелят й беше малко разстроен, но на следващия ден изглеждаше щастлив.
Случи се така, че 2 щастливи жени напуснаха родилния дом този ден. И 2 пълни семейства.
Но сега годините минаха и съвестта ме мъчи. Това самосъд ли беше?
Как си позволих да решавам вместо Бог кой при кого да живее?
