Според древното предание, след Своето възкресение Иисус Христос отишъл при апостолите по време на тяхната трапеза. Мястото в средата било оставено незаето, в средата на масата лежал предназначения за Него хляб.
Постепенно се появила традицията на Великден да се оставя хляб в храма (на гръцки той се нарича „артос“). Него го оставяли на специална маса, както направили апостолите.
В продължение на цялата Велика седмица с хляба артос се обикаля по време на всички църковни процесии около храма, а в събота след благословия се раздава на вярващите.
Тъй като семейството се явява една малка църква, то постепенно се появил обичаят всяко семейство да има свой артос. Такъв станал козунакът – висок хляб в цилиндрична форма от сладко тесто.
Имайки козунак на своята великденска трапеза, ние имаме упованието, че и в нашия дом присъства възкръсналия Христос.
Според пекаря Георги Лефтеров козунакът присъства като обреден хляб на нашата великденска трапеза от едва стотина години.
В студиото на „Отблизо“ по БНТ той разясни, че козунакът е символ на плътта Христова и най-ценното му е, че той обединява семейството и го събира заедно.
„Това е тялото Господне, това е хлябът на Господ“, категоричен е пекарят.
В дните на Великден християните се поздравяват един друг с победоносното възклицание „Христос Воскресе!“ При това от апостолските времена е прието целуването.
По традиция, вярващите си подаряват едни други червени яйца . Яйцето символизира гроба и възникването на живота в самите му недра; червената боя ознаменува нашето възраждане от кръвта на Иисус Христос.
