Людмила очакваше с нетърпение този момент. Цяла седмица си представяше как ще й дадат малката дъщеричка в обятията и как с нея заедно ще с тръгнат от родилното.
И ще се приберат у дома при другите от семейството, които щяха да ги посрещнат с радост.
Но нещо се обърка.
Майчиното сърце на Людмила сякаш за миг не беше на мястото си, нещо не беше наред и тя го усети. Излезе усмихната медицинска сестра и й подаде бебе, увито в пелени.
Людмила обаче веднага разбра, че това не е нейната дъщеря.
Людмила реши да се убеди в съмненията си и се втурна да съблича момичето. Раздразнената сестра завъртя очи и каза строго:
— Жено, какво правите? Още пет майки чакат за изписване, а вие ми губите времето!
През това време Людмила вече беше съблякла детето и след това погледна намръщено медицинската сестра.
— Наистина ли си мислите, че не мога да различа момче от момиче? Аз родих дъщеря! Къде сте я сложили? Настоявам да я доведете незабавно! Ще ви дам една минута, иначе можете да си търсите друга работа! – крещеше бясната Людмила.
Уплашената сестра само тихичко измърмори „Леле… съжалявам” и хукна нанякъде.
Пет минути по-късно тя се върна, но не сама. Главният лекар дойде с нея и обясни какво се е случило. Оказа се, че това момче било изписано по същото време и трябвало да бъде изпратено в дома за сираци.
Но станала грешка и децата били разменени.
Людмила реши да не казва на семейството си за тази ситуация, защото не искаше да разваля празника.
Цял ден обаче жената мислеше за горкото момченце, което остана съвсем само, без грижи и майчини грижи. Людмила си представи какво би се случило, ако не беше забелязала веднага замяната.
Съдбата на това момче щеше да е съвсем различна. Жената не успя да издържи на тежките мисли и избухна в сълзи. Мъжът веднага се втурна да я успокоява и да я пита какво се е случило. И Людмила му разказа всичко…
Цяла нощ съпрузите мислеха и на сутринта решиха, че трябва да намерят това момче и да го „върнат“ у дома. Людмила беше сигурна, че самият Бог й е изпратил това бебе.
Месец по-късно малкият Светослав лежеше в люлката до сестричката си. Родителите на Людмила бяха на седмото небе, защото сега имаха не само внучка, но и внук.
Имаше само един проблем – спешно трябваше да сменят количката с двойна!
