Тази история ми се случи преди четиринадесет години. Бях по работа в един дом за деца. Посрещна ме красиво момиче на осем години. Говорехме си дълго, а след това тя плахо попита:
– Имате ли дъщеря?
– Не! – Бях изненадана от този въпрос.
– Това е лошо! Трябва да имате дъщеря! – отговори момичето. Нека бъда вашата дъщеря! – добави тя.
Направо се замислих. Винаги съм мечтала за дъщеря, но ни се роди син. Той вече е възрастен. А може би съдбата ми пращаше знак и ме караше да се сдобия и с дъщеря. Така че наистина реших да я взема в семейството си.
Мъжът ми най-много се съпротивляваше на бурните промени. Той не разбираше защо ми е притрябвало чуждо дете. Но Даяна го очарова от пръв поглед. Тя му каза „татко“ толкова трогателно, че сърцето на мъжа ми в крайна сметка се разтопи.
Никога не съм съжалявала за решението си. Даяна се оказа невероятно дете. Тя въплъти всичките ми мечти за дъщеря. Когато я взехме от сиропиталището, Диана беше на осем години. Тя е попаднала там на две години. Тогава биологичната й майка починала, а баща й просто нямал нужда от нея.
В нашето семейство Дианичка просто разцъфтя. В живота й се появиха обожаван брат, две лели, дядо, баба и дори котка Васил. Момичето беше много искрено и мило.
Единственото нещо, което първоначално ме натъжи беше, че тя изостана в развитието си. Беше й трудно в училище. Но момичето залегна над учебниците и прилежно правеше домашните си.
Сега Диана вече е пораснала. Тя има собствен живот на зряла възраст, гадже и много приятели. Днес тя ще ни дойде на гости и заедно ще изпечем пържоли.
Помня още една забавна история. Карах Диана на училище и спрях на червен светофар. Възползвах се от възможността да сложа червило върху устните си.
— Мамо, винаги ли трябва да се цапаш с червено червило на червен светофар?
— Разбира се! – отвърнах лукаво.
Дианка повярва на това и дори започна да разказва на приятелите си за наблюдението си. Толкова беше доверчива.
До днес си благодарим. Тя ми благодари за това, че станах нейна майка, а аз за това, че намерих такава прекрасна дъщеря!
