В едно село старец имал собствен вълк, който взел още като невръстно пале, защото животното било останал сираче. Вълкът се оказал по-верен от куче. Не изоставял стопанина си нито за минута.
Когато стопанинът остарял, мъжът започнал да се разболява често и ходел в местната клиника за помощ. Вълкът постоянно ходел с него, но естествено не го допускали вътре и той вярно чакал стопанина си близо до болницата.
Веднъж дядото се разболял много, до такава степен, че не можел да стане от леглото. Вълкът погледнал немощния си стопанин и се натъжил.
На следващата сутрин вълкът избягал от къщата, оставяйки стареца сам.
Старецът бил много тъжен, че вълкът го изоставил. Но още следобед той видял своя спасител на прага на стаята, а зад вълка стоял лекар. Лекарят помогнал на нещастния старец и разказал как вълкът го довел тук.
На сутринта вълкът изтичал до клиниката, където старецът се лекувал, застанал близо до входа, виеше, докато лекарят не се приближил до него. Тогава хищникът захапал лекаря за престилката и започнал да го дърпа към къщата на стареца.
Така вълкът спасил живота на собственика си.
