Изписване от болницата… IV група… Гледаше числата с неразбиране… Той има II, жена му също има II… Търси в гугъл… Понякога се случва… Съмнения се настаниха в душата му.
Съпругата ми и аз сме женени от около 15 години. Ожених се за нея, както тогава беше обичайно да се казва, „в движение“. Познавахме се малко, последва бременност, сълзи и шумна сватба.
Родителите ми са доста богати, нейните са със среден доход. Веднага ни дадоха апартамент за сватбата. Майка ми искаше да е уверена, че животът ни ще е уреден, аз вече работех, жена ми също.
След раждането на дъщеря си Елена обаче не работи нито ден. Нямахме достатъчно пари, но ми беше хубаво покрай целия домашен уют. Жена ми беше направо като фея: беше подбрала стилен интериор, идеално съчетани неща, красива покривка на масата.
Тя не е търтей, шиеше дизайнерски играчки, но това си бяха нейните пари. Бях щастлив, никога не съм мислел за развод. Дори не се карахме, тя знаеше как по някакъв начин да разреши конфликта в началния етап.
Заедно се грижихме за дъщеря ни. Харесваше ми да прекарвам време с нея и я научих на много неща. Например на любовта към конния спорт. С удоволствие ходех на тренировки и състезания с нея. Наслаждавах се на всичко. С нея бяхме много близки, както се казва, тя е „момичето на татко“.
Когато дъщерята взе да расте, червеят на съмнението започна бавно да ме гризе. Може би просто е дремел. Малката прилича ли на мен? По-скоро прилича на дядото на жена ми, а и има неговият хаплив характер.
Веднага си спомних, че Елена започна да се среща с мен, за да ядоса бившия си и роди уж седеммесечна дъщеря. Такива дреболии доведоха до факта, че започна постоянно да ме гложди съмнението, постоянно бях сърдит у дома. И реших да направя ДНК тест.
Във филмите героите просто седят замислени с лист хартия, а като видях резултатите от теста аз просто изпаднах в лудост. Отлетях вкъщи, виках, крещях, разтърсих жена си за гърдите. Дъщеря ми се прибра от училище и се опита, без да разбере за какво става дума, да се намеси, но и тя си го получи. Изхвърлих нещата им от апартамента.
Трябваха ми няколко дни, за да дойда на себе си. Дотогава просто пиех. Мама дойде – отпратих я. Елена не скри причината за скандала и честно разказа на всички всичко. Мама застана на страната на жена мми, казвайки, да, не е твоето дете, но вие си живеете добре. Тя те обича, тя е в състояние на шок. И Елена не е знаела, че детето не е от теб, това също се случва. А и ти обичаш дъщеря си лудо. Обичах…
Мина месец. Подадох молба за развод, посочих причината. Как да обясня на всички, че в душата има пустиня? Че не ми пукаше за детето, за бившата? Не ме интересува от какво живеят, защото тя не работи. Знам, че тя се опита да издейства издръжка, но й отказаха. Знам, че живеят с майка й в нейния апартамент. Можех да поделя колата и вилата, но за себе си реших, че ще дам пари.
Що се отнася до детето… Дъщеря ми се опита да се свърже с мен, няколко пъти навърташе се до работата ми, но аз не искам да общуваме. Тя вече знае, че не е моя дъщеря, но не разбира защо съм жесток към нея.
Плачеше, крещеше ми, обвиняваше ме, че съм предател. Сега е в преходна възраст, трудно й е, но не мога да общувам с нея както преди. Тя е никой за мен и не ме интересува…
Единственият човек, когото мразя, е жена ми. Както я обичах, така я и мразя. Ако не бяха нейните лъжи, щях да създам друго семейство. Винаги съм мечтал да имам поне три деца, но тя имаше проблеми в женската част. Разбирам, че сега мога лесно да го направя, но не вярвам на никого.
Смятам се за абсолютно прав, но понякога ме обзема голяма меланхолия. Превъртам различните опции в главата си, но нито една не е щастлива. Ако не бях направил теста, щях да страдам от подозрения. Направих го – останах без семейство и дете.
От друга страна те не са ми никакви. Или съм твърде строг към дъщеря си? Тя няма нищо общо с това, а аз я оставих.
Вероятно за всяка ситуация е необходимо време? Какво може да ме посъветвате в такава ситуация?
