В природата често се случват удивителни неща. Понякога не подлежат на никакво логично обяснение. Трогателната история на мама котка и нейните осиротели тигърчета се разигра в малко селце в планината.
Мъж на име Николай, който винаги е обичал животните, се натъкнал на две изоставени бебета. Той просто не можел да ги остави в беда.
Неочакваното запознанство
Николай цял живот работи с диви животни и изучава техните естествени местообитания.. Мъжът е биолог и специалист по опазване на природата. За него това не е просто работа, а призвание.
Той живее в малка къща близо до планината със семейството си. Ето защо срещите с диви животни не са нещо ново за него.
Съпругата и детето на Николай споделяли работата на живота му. В семейството имало и всеобщ любимец – котката Мурка. Тя има приятен и привързан характер и се отнася с любов към всички членове на семейството. Особено към най-малките.
В един прекрасен ден Николай отишъл в планината не по работа, а просто за да се разходи и да си почине със семейството си. Вече били наближили гората, когато Николай забелязал леко движение в тревата.
Приближавайки се, той видял, че там лежат две тигърчета, много малки и видимо гладни.
Горките вече не можели да викат, явно много дълго викали майка си, но тя не идвало. Трябва да й се е случило нещо.
Явно не били яли нищо отдавна, защото ребрата им буквално стърчаха. Майката не била наблизо, а самите малки изглеждаха уплашени. Николай не можел да ги остави в беда, защото без помощ те определено щели да умрат скоро. Съпругата и детето му го подкрепили в това решение.
Взели тигърчетата и ги докарали в дома си.
Котка и тигърчета
Веднага станало ясно, че грижата за такива необичайни домашни любимци няма да е лесна. Но семейството на Николай не се страхувал от нищо. Тук започва тази невероятна и трогателна история.
У дома Николай се убедил, че малките наистина са много гладни. Той ги нахранил и напоил. Удивително е, че бебетата веднага разбрали кой е техният спасител. Те се притиснали до човека и не искали да го оставят.
Децата спокойно пиели от шишета с биберони, но майка им много им липсвала. Тъжното им мяукане не спирало.
И тогава се намесила котката Мурка.
Тя не се уплашила от неочакваните родителски отговорности. Освен това, за късмет, наскоро била родила.
Николай дал тигърчетата на Мурка с надеждата, че тя ще ги приеме. И тя наистина не отхвърлила малките, а се отнасяла много спокойно. В началото, разбира се, била малко предпазлива, но разбрала, че те не са заплаха.
Мурка дори се заинтересува;а от тигърчетата, които хем приличали, хем се различавали от нея и нейните деца.
Котката стана;а отлична майка за осиновени бебета. Тя ги научи на всичко: как да ходят, да играят, да се грижат за себе си.
Пазела ги от нарушители и опасности, въпреки че самите те можели да отвърнат на удара. Изненадващо, между обикновената котка и малките се е развила много топла връзка.
Николай никога не бил виждал подобно нещо. Усещането било, че сякаш тези животни винаги са били заедно като едно семейство.
Дори когато пораснаха, малките продължили да се отнасят към Мурка като към своя майка. Според самия Николай благодарение на тази история той научил повече за истинската любов.
Но с течение на времето малките пораснали твърде много. Да стоят в дома им станало неудобно и опасно. Разбира се, семейството на Николай не искало да се раздели с тигърчетата, но просто нямало друг изход.
След дълги дискусии било решено тигрите да бъдат отведени в зоопарка.
Някой може да си помисли, че би било по-правилно животните да бъдат изведени в природата и да бъдат освободени. Но те са израснали в дома, така че нямало да могат да се адаптират към дивата среда. В зоопарка са създадени добри условия, близки до естествените.
Сбогуването с тигрите боло тъжно. Изненадващо, Мурка също не можела спокойно да пусне децата си. Тя спрялла да яде, след като изчезнали, отказала да играе и изглежда изпадна;а в депресия. Очевидно тигърчетата й липсвали.
С течение на времето атмосферата в къщата на Николай се променила. Ако по-рано тигрите нарушавали мира и винаги си играели наоколо, сега станало спокойно и тихо. Но се усещали празнота и тъга. Любимците липсвали на цялото семейство.
Няколко години по-късно Николай решил, че иска да посети бившите си питомци в зоопарка. Въпреки че било минало много време, те все още му липсвали.
Организирането на пътуването отнело известно време – Николай искал да вземе със себе си не само жена си и детето си, но и Мурка. За щастие формалностите били решени сравнително бързо. И въпреки това вълнението било много силно. Ами ако идеята се окаже провал?
Срещата
При пристигането си в зоологическата градина Николай се чудел: ще го разпознаят ли тигърчетата? Колко са пораснали за тези няколко години?
Те вероятно са се променили много и са станали огромни, мощни котки. Просто нямало как да не се променят.
Семейството отишло в клетката на тигрите. Там видял бившите си питомци и веднага ги разпознал. Наистина били пораснали много, но били все така нежни и весели.
Били станали раирани тийнейджъри с мощни лапи и остри зъби. Елегантни и спокойни, те лежали в загражденията си. Човекът си помислил, че тигрите напълно са ги забравили, но се оказало, че това не е така.
Мъжът взел Мурка на ръце, за да може тя да види осиновените си деца.
Котката започнала да мяука и се опитала да се освободи, за да влезе в клетката и да общува с тях. Колкото и да е странно, тигрите реагирали почти по същия начин. Те опрели носове в решетките на клетката и мрънкали нещо.
Николай не рискувал да пусне Мурка в клетката. Комуникацията се осъществявала извън заграждението под наблюдението на хора. Все пак тигрите били големи. Но човекът осъзнал, че животните изпитват същите чувства като хората. Те могат да обичат, да бъдат приятели, да имат състрадание.
Очевидно е, че майчината любов не се забравя дори след години. Остава, независимо от разстоянието, времето и различията във видовете.
Този момент трогнал Николай до сълзи.
Реакцията на животните показала, че те се разпознали. И бившият им стопанин също останал в паметта им. Добротата остава в сърцата и на хората, и на животните. Затова не бива да подминавате нуждаещите се от помощ животинки…
