Дядо, около деветдесетгодишен, седял на една пейка. Не помръдвал, просто седял с наведена глава и гледал надолу към ръцете си. Когато седнах до него, не ми обърна внимание и колкото повече седях, толкова повече си мислех, че нещо с него е наред.
Накрая, без да искам да го безпокоя, но решен да проверя, го попитах дали е добре. Той вдигна глава, погледна ме и се усмихна: „Да, добре съм. Благодаря, че попита“.
Говореше с ясен, силен глас.
„Не исках да те безпокоя, дядо, но ти просто седеше тук и гледаше ръцете си и исках да се уверя, че си добре“, обясних му.
– Поглеждал ли си някога ръцете си?, попита той. — Искам да кажа, гледал ли си истински ръцете си?
Бавно вдигнах ръце и се взрях в тях. Обърнах ги с дланите нагоре и после надолу. Не, предполагам, че никога не съм гледал ръцете си, опитвайки се да разбера какво да правя.
Дядото се усмихна и ми разказа тази история:
„Спри и помисли за ръцете си, колко добре са ти служили през целия живот. Тези ръце, макар и набръчкани и слаби, бяха инструментите, които използвах през целия си живот, за да протегна ръка, да хвана и прегърна, те слагаха храна в устата ми и ми помагаха да се обличам.
Като дете майка ми ме научи как да ги сгъвам, докато казвам молитва. С тях завързвах връзките на обувките си и обувах ботушите. Бяха мръсни, мокри, подути и огънати. Бяха непохватни, когато се опитвах да държа новородения си син. Украсени с брачна халка, те показаха на света, че съм женен и влюбен в някого. Те трепереха и се тресяха, докато погребвах родителите и жена си и водех дъщеря си към олтара.
Закриваха лицето ми, сресваха косата ми и измиваха останалата част от тялото ми. Бяха лепкави и мокри, огънати и счупени, сухи и мокри.
И до днес тези ръце ме държат и продължават отново да се молят. Тези ръце са знак за това къде съм бил и силата на живота ми. Но по-важното е, че това ще бъдат ръцете, които Бог ще вземе в ръцете Си, когато ме върне у дома. И за моите ръце Той ще ме издигне до Себе Си и там ще използвам тези ръце, за да докосна лицето на Христос.”
Никога повече няма да гледам ръцете си по същия начин. Но си спомням как Бог протегна ръка, хвана ръцете на дядо ми и го заведе у дома.
Когато ме болят или са ми уморени ръцете, се сещам за този дядо. Знам, че е бил гален и милван от Божиите ръце. Аз също искам да докосна лицето на Бог и да почувствам ръцете Му върху лицето си.
