Дъщерята на съпруга ми от първия му брак иска да живее с нас – отказах

притеснена жена
Източник: Pexels/ Moose Photos

Омъжих се за мъж, който има дъщеря от първия си брак. И аз имам син от първия си брак, който живееше и живее с мен. Дъщерята на съпруга ми живееше и живее с майка си. После ни се роди обща дъщеря. Сега тя е почти на годинка.

Първоначално съпругът ми дойде да живее на моя територия, тоест в моя апартамент (беше малък двустаен апартамент). След това се разширихме, купихме къща (с мои средства). И веднага съпругът ми заявява, че дъщеря му иска да живее с нас, защото бившата му жена е неадекватна и момичето ще бъде по-добре с нас.

Момичето е на 13 години: има проблеми с ученето, с поведението също. Аз съм против, но се опитвам да направя компромис и да взема момичето с мен през ваканцията. Под прикритието на „посещение“ да видим дали се разбираме?

Е, оказа се, че не се разбираме… Казах на съпруга ми, че нямам нищо против тя да идва през уикендите, за празници, но тя няма да живее с нас постоянно.

Аргументите ми бяха следните: първо, тя има своя , жива, здрава майка. Второ, работя здраво  (работя офлайн, всеки ден карам 100 км до работа и обратно). И трето, имам две деца, а за трето не мога да поема отговорност, не искам и не мога.

Общо взето в този момент сякаш всичко се успокои, но вчера мъжът ми пак избухна и започна да ми казва, че не може да ми прости това, че не съм взела дъщеря му при нас. Той не слуша всичките ми аргументи и не иска да чуе. Не знам, може би пък аз да греша?

Но ако поразсъждаваме, съпругът ми живее в моя дом. При закупуването на тази къща я записах на майка ми, той нямаше инвестиции в нея. Това бяха пари от продажбата на апартамента ми и добавени от спестяванията ми. По-късно оформихме дарение от нея за мен.

Колкото до децата, първоначално съпругът ми напусна семейството си и ме взе с детето – толкова много ме искаше. И веднага каза, че дъщеря му няма да живее при нас. Сега имаме общо дете и той реши да повтори ситуацията, но аз съм напълно неподготвена за това.

Освен това, в допълнение към децата, всъщност целият ни живот се крепи на мен: купувам хранителни стоки, готвя, мия, пера. Е, как да имам нужда от друг член на семейството и при това проблемен?

Advertisement