На 27 март 1993 г. две момчета излезли да карат колело. Убийството им ще бъде разкрито едва след 8 години.
Момчетата
Чарлз Алън Кийвър (1 ноември 1979 г. – 27 март 1993 г.) е роден в голямото семейство на Мери и Дейвид Кийвър. Той бил най-малкото дете в семейството, има по-голяма сестра Лиза и брат Майкъл.
Баща му и бабите му и дядовците умират преди убиецът на Чарли да бъде открит.
Джонатан Лий Селърс (18 април 1983 г. – 27 март 1993 г.) също е роден в голямо прилично семейство. Родителите му Денис и Милена Селърс отглеждали седем деца. Джонатан бил четвърти по възраст, само с 2 минути по-малък от близначката си Дженифър.
„Той беше забавен. Беше прекрасен.
Имаше големите кафяви очи на Бамби, дълги мигли и усмивка, която можеше да озари стаята.“
Изчезването на 27 март 1993 г.
В събота сутринта 13-годишните момчета Чарли и Елтън (по-големият полубрат на Джонатан) искали да карат чисто новите си велосипеди из квартала си в Палм Сити.
Плановете на Елтън обаче се променили в последния момент и той трябвало да си остане вкъщи.
9-годишният Джонатан не бил против да прави компания на Чарли, той също обичал колоезденето и въпреки факта, че възрастовата разлика между момчетата била 4 години, те били много приятелски настроени помежду си.
Дженифър (сестрата близначка на Джонатан) също искала да отиде с тях, но Джонатан бил против да ходи заедно с нея, явно не искала тя да се намесва в техните „момчешки дела“.
Майка им Милена казала на Дженифър да остави момчетата да се насладят на деня си заедно, а тя можела да кара с тях следващия път.
И Дженифър останала вкъщи.
Около обяд Джонатан и Чарли излезли на сините си велосипеди и се отправили към ресторанта за бързо хранене Rally’s в района на Палм Сити в Сан Диего.
Те яли обилни бургери, взели чашите си с кола и се отправили към близкия магазин за домашни любимци. Момчетата си поиграли с местните кучета и котки, разговаряли с продавача и след това тръгнали нанякъде.
След като излезли от зоомагазина, момчетата никога повече не били видени живи.
Издирването
До вечерта семействата на момчетата вече сигнализирали полицията.
Полиция и родители претърсили близкия квартал, проучили всички велоалеи в околностите, а в издирването се включили и загрижени хора.
В понеделник, 29 март 1993 г., докато шофира по брега на река Отай, мъж забелязва изоставени сини велосипеди в храстите. Приближавайки се, в храстите, той намерил нещо като колиба, вътре бил Чарли.
Джонатан лежал малко по-далеч.
Разследването
Полицията предполага, че някъде по време на карането на колелетата момчетата са били примамени или отведени в импровизиранатапостройка от храсти, приличаща на иглу, където са били убити.
И двете момчета са били малтретирани.
Това било едно от най-дългите, интензивни и скъпи разследвания в историята на местните правоприлагащи органи.
Детективите намалили списъка от приблизително 6000 регистрирани престъпници в окръга до около 300 заради престъпленията, които са извършили.
Те разпитали десетки бездомници, които живееха близо до реката. Събрали, замразили и съхранили ДНК проби от стотици заподозрени.
След като известно време престъплението остава неразкрито, майката на Чарли, Мария Кивър, решава да влезе в ролята на частен детектив.
Тя се сдобила с пистолет, дегизира се като бездомник и в крайна сметка отвела полицията до заподозрян от нея, когото полицията по-късно оправдала.
Убиецът
През март 2001 г. ДНК базата данни идентифицира Скот Ърскин като заподозрян въз основа на ДНК, намерена на мястото на убийствата от 1993 г.
Скот Ърскин е израснал в Калифорния. Когато бил на пет години е блъснат от кола. Той останал в кома 60 часа. Въпреки че физически изглеждл възстановен, той често се оплаквал на майка си от главоболие и имал моменти на „притъмняване“, когато не можел да си спомни какво е направил последния път.
На 10-годишна възраст той започва да „насилва“ 6-годишната си сестра, а след това и приятелите си, заплашвайки ги с убийство, ако кажат на някого.
На 15 години той бяга от поправителен дом за малолетни, напада и малтретира 13-годишно момиче.
Въпреки молбите на майка му да изпрати сина си в психиатрична болница, Ърскин е осъден на четири години затвор; през 1984 г. е освободен условно.
През 1993 г. Ърскин поканил жена в дома си и я държал заложница няколко дни, преди да я убие. Бързо е арестуван. Той бил признат за виновен по няколко обвинения, включително нападение и отвличане, и осъден на 70 години затвор.
Като осъден Ърскин трябвало да въведе своето ДНК в базата данни.
До 2001 г., когато е открито съвпадение на ДНК от мястото на убийството на момчетата, Ърскин излежава присъда за убийството на тази жена през 1993 г.
На 3 юли 2020 г. той починал в ареста от ковид.
„В главата ми се върти отново и отново сцената , когато Джонатан влиза в къщата“, казва майката Милена Филипс.
„Той поиска ключалка за велосипеда, напомни ми, че скоро ще стане на 10 години и ме целуна…“
