Бях само на 16 години, когато се влюбих във Васил. Беше много по-възрастен от мен, но това не ни тревожеше. Веднага се влюбихме – стигна се дори до сериозна връзка.
Но родителите му бяха против да се срещаме. Аз бях дъщеря на обикновена чистачка, а той беше син на богати и влиятелни хора. Разбира се, не бях равна на него.
Когато майката на Васил разбра, че всичко между нас е сериозно, тя ми забрани дори да се доближавам до него. Нямали нужда от непрокопсаница.
Тя направи всичко възможно, за да откъсне сина си от мен. Намери му подходяща жена и го принуди да се ожени. И никой не знаеше, че в този момент аз вече носех нашето дете в утробата си.
Васил се промени много под влиянието на родителите си. Той се дистанцира от мен и каза, че нямаме бъдеще. Идваше при мен само пиян.
И тогава избяга от къщи, защото майка му го държала под ключ и го готвела за сватбата. Васил знаеше, че съм бременна. Той каза на майка си за това и тя ми донесе пари за аборт.
Разбира се, не прекъснах бременността, но не отказах парите – щяха да са ми от полза в бъдеще, защото Васил не възнамеряваше да участва в живота на детето.
Слава Богу, майка ми ме подкрепи. Тя не ми позволи да се унижа – каза, че ще отглеждаме детето сами, ще се справим и без техните подаяния. Така се роди синът ми. Той беше копие на Васил, така че никой дори не спомена ДНК експертиза.
Родителите на Васил изобщо не обърнаха внимание на внука си. Въпреки че самите те видяха, че това е 100% дете на сина им. Ами Васил ? Той пропадна в бездна.
След като се ожени за нелюбима жена, започна да пие и да гуляе. Скоро след това катастрофира с мотора си. По това време синът ни беше вече на 4 години.
Отидох на погребението, защото все пак не ми беше непознат. Вярно, майката на Васил се опита да ме изгони. Тя изкрещя направо пред хората, че той се е напил до смърт заради мен. И ако не съм го била впримчила към мен, щял да бъде жив.
Тогава се случи нещо неочаквано.
Година след смъртта на Васил майка му дойде при мен и започна да ме моли да й позволя да общува с внука си. И това след всичко, което тя ми причини?
Съжалявам я, но не мога да преодолея обидата си. Какво трябва да направя?
