Войната е кошмар. Историята на тази снимка ще ви разтърси

Войната е кошмар. Историята на тази снимка ще ви разтърси

Японско момче стои мирно, след като е довело мъртвия си по-малък брат на клада за кремация, 1945 г.

Джо О’Донъл, човекът, който направи емблематичната снимка в Нагасаки, бил изпратен от американската армия, за да документира щетите, нанесени на японската земя от въздушни нападения със запалителни и атомни бомби.

През следващите седем месеца, започвайки от септември 1945 г., той пътува из Западна Япония, описвайки опустошенията, разкривайки тежкото положение на жертвите на бомбата, включително мъртвите, ранените, бездомните и сираците.

Изображенията на човешко страдание били гравирани както върху неговите негативи, така и върху сърцето му.

На снимката момчето стои изправено, изпълнило дълга си, като е довело мъртвото си малко братче на мястото за кремация. Стоенето в стойка очевидно е повлияно от военните.

японско момче води брат си на кремация

Да гледаме това момче, което носи по-малкия си брат на гърба си, стиснало горната си устна, опитвайки се толкова много да бъде смело, е толкова сърцераздирателно. Той олицетворява духа на една победена нация.

Години по-късно фотографът Джо О’Донъл говори с японски интервюиращ за тази снимка:

„Видях момче на около десет години да минава. Той носеше бебе на гърба си. В онези дни в Япония често виждахме деца да си играят с малките си братя или сестри на гърба си, но това момче беше очевидно различно. Виждах, че е дошъл на това място със сериозна причина. Не носеше обувки. Лицето му беше твърдо. Малката главичка беше килната назад, сякаш бебето спеше дълбоко. Момчето стоя там пет-десет минути”.

„Мъже с бели маски се приближиха до него и тихо започнаха да свалят въжето, което държеше бебето. Тогава видях, че бебето вече е мъртво. Мъжете хванаха тялото за ръцете и краката и го поставиха на огъня. Момчето стоеше изправено, без да помръдва, и гледаше пламъците. Толкова силно хапеше долната си устна, че блестеше от кръв. Пламъкът гореше ниско като залязващо слънце. Момчето се обърна и мълчаливо си тръгна”.

Тази история прилича на заснетия по действителен случай японски филм от 1988 г. „Гробът на светулките“. Трагичен филм, отразяващ борбата на младо момче и малката му сестра да оцелеят в Япония по време на Втората световна война. Това е наистина силен филм и силно препоръчителен за гледане.

Advertisement