Никога не съм мислела, че това може да ми се случи.
Забременях с първото си дете, лекарите казаха, че ще е момиче. С голямо нетърпение очаквах раждането и исках да видя бебето си възможно най-скоро. По време на бременноста качиха 20к.
Е, добре, ще родя и ще отслабна, а сега е време за раждане.
Започнаха контракции и ме изпратиха в родилното, където една много добра жена, Наталия, лежеше с мен. Двете сме адашки. Дадоха й термин приблизително като моя – 10 юни, така че чакахме бебетата да се появят от ден на ден: нейният ултразвук показа, че ще има момче.
На 18 юни на нея й започнаха контракциите и те бяха толкова силни, че цялата болница трябваше да чуе писъците й, но никой не дойде…
Тогава аз, с моя огромен корем, се втурнах из цялата болница да търся помощ. Накаря намерих медицинските сестри…
Бързо пристигнаха в стаята ни, но се случи неочакваното – започнаха силни контракции и при мен.
Трябваше да раждаме заедно. В една родилна зала.
На 19 юни децата ни се родиха сутринта, бяхме щастливи, тъй като и двете страдахме цяла нощ. Наташа имаше малки разкъсвания, но не критични, а азимах по-голям късмет – родих без сълзи.
В следродилната стая също лежахме заедно, разговаряхме, помагахме си. Също така се изписахме заедно, потеглихме с различни коли, махайки си.
И потеглихме! Безсънни нощи, хранене, разходки… Много умора и много щастие.
Отначало с моятаа „придружителка“ по време на раждането си общувахме, после някак си се изгубихме… Мина време, аз на практика забравих за Наташа, за нашето обюо раждане в родилния дом.
Дъщеря ми порасна и влезе в първи клас.
На първата родителска среща видях Наташа!
Оказа се, че децата ни ще бъдат съученици. По-късно разказах на дъщеря си историята за раждането на мен и Наташа, когато момичето ми беше вече в гимназията.
Тогава тя ми каза, че се среща със сина на Наташа, Иван, от шест месеца, че се обичат и ще се женят …
Бях шокирана! Не, нямах нищо против Иван, той е добро момче, възпитано, но те все още са ученици! Дъщеря ми ме успокои. Каза, че ще изчакат няколко години с брака.
Отивам да видя Наташа, така и така… Тя също е в шок. И плакахме и се смяхме, спомнихме си миналото и решихме да не безпокоим децата. Нека се срещат.
След като завършиха училище, двамата отидоха в един и същи град да учат и се прибираха заедно за празниците.
И тогава, един прекрасен ден, те обявиха годежа си. Казаха, че са щастливи заедно и не могат един без друг.
Вероятно не напразно Иван се опита да прегърне моята Ани още в родилния дом, когато слагахме бебетата едно до друго.
Направихме хубава сватба. Сега сме семейни приятели, сродихме се със семейството на Наташа 18 години по-късно.
Ето такива съвпадения се случват в живота. Кой би си помислил!
