Казвам се Михаела, мъжът м е Тони – имаме много силно семейство, две момичета. Той просто обожава своите принцеси, глези ги, те споделят повече с него, отколкото с мен.
Много обичам съпруга си и той ме обича, но започнах да забелязвам, че напоследък много се тревожи за нещо, стана нервен, понякога дори се случваше да крещи на децата.
Чудех се какво става и когато попитах съпруга ми, той ми отговори: „ИМАМ СИ ПРОБЛЕМИ НА РАБОТАТА.“ Успокоих се.
Но времето минаваше, а вкъщи не ставаше по-добре и щом реших да поговоря сериозно с мъжа си. Точно в този момент телефонът звънна и непозната жена ми каза:
„А вие наясно ли сте, че мъжът ви си има второ семейство? Има син Николай“.
И затвори.
Не можех да повярвам, че съпругът ми ми изневерява, нямах търпение да се прибере от работа и когато дойде, го попитах директно: „Кой е Николай?“
Съпругът ми не очакваше такъв въпрос, започна да обяснява нещо, но не можах да разбера нищо. Тогава му казах, че ако не ми каже истината сега, ще я разбера сама. Тогава мъжът ми каза, че преди три години е имал афера на работа с младо момиче.
Тя забременя, но съпругът ми й казал да направи аборт. Обяснил й, че няма да напусне семейството си, че много обича мен и децата си, но тя решила да го обвърже като роди детето.
Родила момче, но се оказала лоша майка, затова съпругът ми не искал детето му да бъде сираче.
Не можех да повярвам, че това се случва в семейството ми. Простих на мъжа си, много го обичах и знам, че и той ме обича, но ние също имахме деца. Двете ни момичета не си лягаха, докато татко не им разкаже приказка.
Един ден срещнах приятелка, която не бях виждала след като завърших института, тя работеше в детски дом.
Разходихме се с нея и решихме да отидем в кафенето до работата й и там видях съпруга ми да седи до момче на 3 години. Разбрах, че това е синът на съпруга ми.
А моята приятелка ми каза: „Ето едно дете, което с живи родители е сирак“ и посочи към мъжа ми и момчето.
Тя ми разказа, че майката на момчето го е изоставила, омъжила се е и е отишла да живее в друга държава, а бащата има собствено семейство – така се оказало, че при живи родители детето е сираче.
Аз станах, отидох до съпруга си и попитах: „Скъпи мои мъже, не е ли време да се прибираме у дома?“
Малкият Николай ме погледна и в очите му видях страх, неразбиране, а когато се усмихнах, той избухна в сълзи, дотича до мен, прегърна ме и каза:
„Мамо, знаех си, че ще ме вземеш вкъщи“.
Прегърнах това момче и разбрах, че няма да го дам на друг.
Осиновихме го с мъжа ми, сега имаме три деца, момичетата много се влюбиха в Николайчо. И това дете сега е най-щастливото дете на света.
Срещнах бабата на Никола и тя ми каза, че дъщеря й никога не е обичала съпруга ми, а детето, като цяло го мразела.
Но сега нашият син има хора, които много го обичат. Минаха много години, момичетата пораснаха и се ожениха, добре са, синът ни завършва медицина, много се гордеем с децата си.
Мисля, че постъпих правилно. Деца с живи родители не е редно да бъдат сираци, това е голям грях.
