Не е лесно да приемеш смъртта на любим човек. Винаги има надежда, че те, млади и щастливи както преди, ни гледат някъде от небето.
Мишел Макдъглас от Халоуел, Америка, е родена на същия ден като баба си и е първата от общо седемте внуци. Заедно те празнували 45 поредни рождени дни, които обикновено включвали по две торти за всяка рожденичка.
От момента, в който Мишел се родила, тя и баба й, която била наричана просто Нана, изградили някаква специална връзка помежду си, споделя младата жена пред портала Love What Matters. Мишел е израснала, заобиколена от грижа и любов, каквито може да даде само една любяща баба.
Бабата работела на три смени, за да помага на семейството, гледала внучката си, когато била болна, и винаги била до нея в трудни моменти. Ето защо, когато след двегодишна успешна борба с рак, ужасната болест се върнала отново, сякаш земята изчезнала изпод краката на Мишел.
Този път лекарите просто вдигнали рамене, не било по силите им да помогнат на възрастната жена.
През последните седмици от живота на баба семейството бдяло постоянно до леглото й. Една вечер я посетила Мишел. Мишел казва, че тя никога няма да забрави този ден.
„Смеехме се, ядохме китайска храна и гледахме любимите й предавания. Тогава започнахме да говорим за организацията с нестопанска цел, която основах в нейна чест. Сложих ръка върху нейната и казах: „Бабо, когато стигнеш до небето, моля те, изпрати ми много монети, за да знам, че си наблизо.“ Тя се засмя и каза: „Добре“.
След два дни по-късно Нана починала.
А скоро след погребението Мишел по чудо започна да намира монети навсякъде.
„Първо ги събирах по десет, а после по сто“, спомня си тя. „И всеки път прошепвах: „Благодаря ти, бабо, обичам те“.
Внучката откривала пари на най-неочаквани места: на току-що почистения с прахосмукачка пода, под душа, в преглежданата сто пъти кутия с ръчно изработени изделия.
Мишел разкрива: „Майка ми се пошегува и каза: „Мишел, трябваше да й кажеш да изпраща банкноти от двайсет долара.“ Но монетите за мен са идеални[…].“
В продължение на няколко години Мишел поставя находките си в стъклени буркани, но с течение на времето събрала толкова много монети, че жената решила по някакъв начин да организира съхранението им.
Заедно със съпруга си тя сглобила пано от стари дъски и залепила монети върху него, като ги подредила във формата на сърце.
„Плаках и не можех да спра… Сърце… Наистина, какво друго би могло да изрази по-добре такава голяма любов?“ – спомня си Мишел.
Днес паното виси на стената, напомняйки на внучката за тази, която я е дарила с голяма любов и грижа от момента на раждането й. И Мишел вярва, че някъде там баба й я гледа от облаците и й изпраща монети, както обеща.
