Михаил бил кръстен в ранна детска възраст от богобоязливата си баба. Съзнателно си сложил кръст на гърдите само пет години преди инцидента, който се случил с него. Църквата започнал да посещава също някъде по това време, но доста рядко.
През 1995 г. в салона на колата си той залепил на предния панел икона на Богородица. С течение на времето, дори преди всяко пътуване, той се прекръствал и се моле със свои думи. Като цяло имал някакво начало на духовен живот, но засега плах и несигурен. Вървял с малки крачки.
Самият Михаил казва следното:
Повечето от нас, преминали през ученическите години през пионерски и комсомолски организации, сме възпитани в атеизъм. И не всеки и не веднага стога до вярата в Бога. В ежедневието ние напразно, неуместно и неуместно поменаваме името Божие: „Дай Боже“, „Бог да помогне“, „Господ вижда“ и т.н., без да осъзнаваме какво говорим. Мнозина не вярват, че Исус Христос е Бог, не вярват в чудесата, създадени от Него. Дайте на човек чудо, за да го види със собствените си очи и тогава може би ще повярва в Бог. Да, и ние живеем според поговорката: „Докато гръм не избухне, селянинът няма да се прекръсти.“
А същият този гръм веднъж ударил и за него.
Това се случило буквално през лятото на същата 1995 г. Той карал колата си със скорост около четиридесет километра. Асфалтът бил мокър след дъжд. Насрещният автомобил, който не взел завоя, излетял от лентата си – и сблъсъкът бил почти челен. От колата на Михаил останали цели две задни колела и задна дясна врата.
Михаил разказва:
Събудих се, след като ме измъкнаха от колата, чупейки остатъците от вратата. Виждайки състоянието на шофьорската седалка, бях изумен: в каква позиция бях там? Отървах се с няколко натъртвания, а по някакъв начин иконата на Богородица се беше озовала в стиснатия ми юмрук. Ама че чудо! Има Господ, помислих си тогава и утвърдих вярата си!
Пак ще напишат, че това са измислици и т.н., и т.н.. Но забележителното е, че самият Михаил също мислел така, когато четял подобни истории. И всичко до момента, както се казва, „докато гръмът не избухне“, но е по-добре днес да се замислим за факта, че Бог съществува и да тръгнем по пътя на поправянето, отколкото да съжаляваме по-късно във вечността.
