Родителите ми се разведоха, когато бях едва на 5 години. Майка ми отиде в Италия, за да печели пари за прехраната ни и за моето образование, дрехи и други необходими неща за детската градина. Тогава бях на три години.
Всичко беше наред, майка ми звънеше често, пращаше ми пари и храна и много различни лакомства.
И тогава един ден майка ми се прибра. Щастието ми нямаше граници, защото много ми липсваше. Но се оказа, че няма много поводи за радост.
Мама каза, че ще подаде молба за развод с татко, защото е срещнала добър мъж в Неапол – италианец, който й е поискал ръката.
Затова и дошла за кратко, най-много за месец, за да оформи всички документи и да се върне.
Попитах я какво ще стане с мен. Мама каза, че Джовани няма собствени деца и като цяло не ги обича много, така че ще остана в България с баща си. А след време, като порасна, ще мога да им идвам на гости и да получа висше образование в чужбина.
И така, родителите ми се разведоха, а майка ми отиде да живее с приятеля си италианец. Спря да звъни, почти не се обаждаше. Веднъж на всеки три месеца изпращаше малък колет с храна, дрехи и пари.
По-късно пък спря да изпраща каквото и да е. Само на един мой рожден ден ми изпрати онлайн картичка и сто евро.
И аз не й се обаждах. Тя самата ме изостави, така че не виждах смисъл да й напомням за себе си.
Израснах като здраво и щастливо дете. Баща ми работеше много и прекарваше уикендите с мен сред природата. По-късно баща ми си намери жена.
Леля Нина замести майка ми. Тя не можеше да има собствени деца, така че аз станах нейното семейство. Честно казано, съмнявам се, че собствената ми майка би могла да ми даде топлината, която идваше ежедневно от леля Нина.
Пораснах, завърших образованието си и планирам да се омъжа за мъжа, когото обичам.
Не знам от кого майка ми разбра за това или може би просто се случи случайно, но миналия месец тя ми се обади. За първи път от двадесет години!
Майка ми каза, че имам двама братя и Джовани е много щастлив, че е техен баща.
Не ми пукаше. Можеше поне да се поинтересува как се справям аз с живота, нали? А после ме попита дали ще я поканя на моята сватба и за точната дата, като каза, че тя и нейните момчета искат да долетят и да платят за всичко, за да бъде празникът ми наистина приказен.
Отговорих й, че не искам нищо от нея. И не искам да я виждам или чувам никога повече.
Тя не ми дължеше нищо. Както и аз на нея. Пожелавам й успех и щастлив живот с италианското й семейство.
