Игна̀жден (Идина̀жден, Идина̀к, Млада година, Млад ден, Нов ден) е празник, който се чества на 20 декември. На този ден се почита свети Игнатий Богоносец. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за начало на новата година.
Според народните поверия се смята, че на този ден започват родилните мъки на Дева Мария, затова в народните песни се пее: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“.
Вярва се, че по първия гост, влязъл в дома ви на Игнажден, може да се гадае каква ще бъде годината ви. Ако „сполезът“ е добър, то и годината ще е добра.
Също на този ден всички членове на семейството хвърлят цепеница и клон в огъня за щастие и късмет в живота. Понякога тези клони се слагат под покрива на къщата и се държат там до Коледа, а понякога докато кокошките започнат да снасят.
Вярва се, че ако на Игнажден вали сняг или дъжд, годината ще е плодородна.
Кой е свещеномъченик Игнатий Богоносец
Свещеномъченик Игнатий Богоносец, родом от Сирия, бил ученик на свети апостол и евангелист Йоан Богослов, заедно със свети Поликарп, епископ Смирненски.
Преданието разказва, че когато свети Игнатий бил дете, Спасителят го прегърнал и казал: „Ако не се обърнете и не станете като децата, няма да влезете в Царството небесно“.
Той бил наречен Богоносец, защото носел името на Спасителя в сърцето си и непрестанно Му се молел. Свети Игнатий работел ревностно и не пестейки сили на попрището Христово. Негова е заслугата за утвърждаването на антифонното пеене в богослужението. По време на гонения той укрепвал душите на паството си и изгарял от желание да пострада за Христа.
През 106 г. император Траян, по случай победата над скитите, заповядва навсякъде да се принасят жертви на езическите богове, а християните, които отказват да се поклонят на идолите, да бъдат убивани. По време на кампанията срещу арменците и партите през 107 г. императорът минава през Антиохия. Тук му съобщили, че епископ Игнатий открито изповядва Христос, учи да се презира богатството и да се води добродетелен живот.
По това време свети Игнатий доброволно се явил пред императора, за да предотврати преследването на християните от Антиохия. Настойчивите молби на император Траян за принасяне на жертви на езическите идоли били решително отхвърлени от Свети Игнатий.
Тогава императорът решил светецът да бъде изяден от диви зверове в Рим. Свети Игнатий с радост приел произнесената му присъда. Неговата готовност за мъченическа смърт е засвидетелствана от очевидци, които придружават Свети Игнатий от Антиохия до Рим.
На път за Рим корабът, който отплавал от Селевкия, спрял в Смирна, където Свети Игнатий се срещнал със своя приятел епископ Поликарп от Смирна. Свещеници и вярващи се стичали към Свети Игнатий от други градове и села.
Свети Игнатий предупреждава всички да не се страхуват от смъртта и да не скърбят за нея. В писмото си до римските християни от 24 август 107 г. той ги моли да му помогнат с молитви, да измолят Бог да го укрепи в предстоящото мъченичество за Христос: „Този, който умря за нас, търся, Него желая , който възкръсна за нас. Моята любов е разпъната и в мен няма огън, който да обича материята, но живата вода, която говори в мен, ме зове отвътре: Иди при Отца.“
От Смирна Свети Игнатий пристигнал в Троада. Тук той срещнал радостната вест за края на гоненията срещу християните в Антиохия. От Троада свети Игнатий отплавал за Неапол и след това за Филипи. По пътя за Рим Свети Игнатий посещава църкви, изнася поучения и наставления. След това написал още шест послания: до ефесяните, магнезийците, тралийците, филаделфийците и до епископа на Смирна Поликарп. Всички тези послания са запазени и са достигнали до наши дни.
Римските християни посрещнали свети Игнатий с голяма радост и дълбока скръб. Някои от тях се надявали да убедят хората да се откажат от кървавото зрелище, но свети Игнатий ги молил да не го правят. На колене той се помолил заедно с всички вярващи за Църквата, за любовта между братята и за прекратяване на гоненията срещу християните.
В деня на езическия празник, 20 декември, свети Игнатий бил изведен на арената на цирка и се обърнал към народа: „Знайте, римски граждани, че не за злодеяние и престъление съм осъден на смърт, а за моя Бог, от Чиято любов съм завладян и Когото ненаситно желая! Аз съм Негова пшеница и чрез зъбите на зверовете се смилам, за да стана чист хляб за Него!“
Веднага след това лъвовете били пуснати на арената. Преданието разказва, че отивайки на екзекуцията, свети Игнатий непрестанно повтарял името на Исус Христос. На въпроса защо прави това, свети Игнатий отговаря, че носи това име в сърцето си, „и Който е запечатан в сърцето ми. Него изповядвам с устата си.”
Когато светецът бил разкъсан на парчета, се оказало, че сърцето му е недокоснато. След като разрязали сърцето, езичниците видели от вътрешната му страна златен надпис: „Исус Христос“. В нощта след екзекуцията Свети Игнатий се явил насън на много вярващи, за да ги утеши, а някои го видели да се моли.
Като чул за голямата смелост на светеца, Траян съжалил за него и спрял гоненията срещу християните. Мощите на св. Игнатий били пренесени в Антиохия, а след това върнати със слава и положени на 1 февруари в църквата в името на свещеномъченик Климент, папа Римски.
