Тази история изведнъж гръмнала из целия свят, а след това журналистите като чакали започнали да преследват семейството на Сюзън и Колин Розенковиц от Кейптаун – все пак за първи път майка успяла да роди шестзнаци и всички да оцелеят!
През 1974 г. това събитие се превръща в сензация в световната медицина – преди Сюзън многоплодната бременност не минавала без загуби. Семейство Розенковиц било първото със 100 % късмет.
Бебетата (три момчета и три момичета) са родени около четири седмици преждевременно, с общо тегло при раждане 11,0 кг и индивидуално тегло от 1,2 кг до 2 кг. Новородените били кръстени Дейвид, Грант, Джейсън, Ема, Николет и Елизабет.
Днес „хлапетата“ са на 49 години и са пръснати по целия свят. Само едно от шестте деца, Грант, все още живее в Южна Африка, където е роден. Останалите се местят в Лондон, Дъблин, Сидни, Ню Йорк. Бащата на семейството – Колин Розенковиц – почина съвсем наскоро, през 2021 г., след като живя дълъг, труден, но все пак щастлив живот.
Когато шестзнаците станали на 15, майката Сюзън напуска семейството. Тя се влюбила в треньора на децата си и оставила Колин с всички деца, които имали по време на брака си. Преди шестзнаците двойката имала още две. От този момент нататък Колин отглежда сам децата.
Ето защо името на съпругата му не е на надгробната му плоча, а само имената на благодарните деца.
Колин Розенковиц е роден в Моселби, Южна Африка през 1934 г., най-малкото дете на шивач. Родителите му избягали на африканския континент по време на еврейските погроми, които се случили в СССР.
Когато Колин беше на шест години, майка му починала, оставяйки съпруга си с четири деца. Неспособен да осигури семейството си, баща му изпратил Колин и сестрите му в еврейското сиропиталище Аркадия.
„Когато виждах сестрите си често, ми беше по-лесно“, казва господин Розенковиц. „Татко идваше да ни посещава всяка неделя, носеше торба с плодове и сладкиши, които споделяхме със сестрите ми. Всички други майки и бащи на децата в сиропиталището бяха в същото затруднение като баща ми.”
Колин прекарва 11 години в сиропиталището, до 17-годишна възраст. Сестрите му били по-големи, напуснали дома по-рано и последните три години в сиропиталището били особено трудни. Колин се чувствал самотен заради разпокъсаността на семейството си.
На 17-годишна възраст става печатар и се мести в Кейптаун, където лежи с часове на плажа, мечтаейки да си намери работа на круизни кораби. В крайна сметка той успява, получава работа като сервитьор на един от корабите, пътуващи до Саутхемптън (Англия) и обратно.
Трябва да кажа, че нещата на младия сервитьор бързо се развивали нагоре и няколко години по-късно той успява да стане съсобственик на лондонските ресторанти Milky Lane и Safari Room в района на Earls Court Road. Именно там, в едно от заведенията си, той срещна бъдещата си съпруга Сюзън, която работела като сервитьорка. Те скоро се женят и им се ражда първото им дете, Саманта.
Отначало живеели в Лондон, но работата в ресторанта ги изтощавала, а освен това Колин не харесвала климата. Така семейство Розенковиц напуснало Лондон и се преместило в голяма къща с три спални в Кейптаун. Ражда се второто им дете – Антъни.
Те не искали повече деца, вече имаха идеално семейство и всичко трябвало да продължи да бъде идеално…
Но съдбата имала други планове.
След като Антъни се родил, лекарят направи грешката да предпише противозачатъчни хапчета за Сюзън твърде рано, което доведе до липсата на цикъл в продължение на четири години.
За да възстанови цикъла, той започнал да експериментира с инжекция за плодовитост, но нещо отново се объркало и Сюзън внезапно забременяла. С всеки преглед броят на децата, които лекарят откривал, се увеличавал. Първо имало едно дете, после две, после три…
„Казахме, че не искаме толкова много деца, но лекарят ни убеди да ги запазим и когато на следващия месец бяха вече открити четири деца, беше твърде късно за аборт.“
Сюзън постоянно попадала в болницата заради влошено здраве. На седем месеца и половина ултразвукът показал не четири плода, а шест. Колин не знаел как ще се справят с толкова много деца, не бил сигурен, че ще има сили да издържа такова семейство…
„Тогава имахме прислужница. Когато казахме, че Сюзън ще роди шестзнаци, прислужницата веднага напусна.“
На 11 януари 1974 г. се раждат Дейвид, Грант, Джейсън, Ема, Николет и Елизабет.
Когато семейство Розенковиц напуска Лондон през 1967 г., Колин продава всичките си акции в ресторантьорския бизнес, за да купи къща в Кейптаун и да създаде малък текстилен бизнес. Разбира се, никой не мислел, че финансите изведнъж ще спрат да са достатъчни за отглеждане на деца. Вниманието на пресата, за щастие, донесло ползи – плащали им за интервюта и рекламни договори.
Когато шестзнаците навлезли в тийнейджърските си години, бракът на Колин и Сюзън се разпаднал.
„Това беше най-лошата част от живота ни. За всички, включително и за мен.“
Сюзън напуснала, върнала се в Лондон, а Колин пое едноличното попечителство над всичките осем деца, след като разводът им стабал официален през 1989 г.
„Спомням си как отидох в училището в края на срока, за да се срещна с учителите на всичките си деца. Този ден трябваше да видя 26 учители. Когато денят най-накрая свърши в шест часа вечерта, все още не видях всички учители. Бях баща на много деца, за когото учителите просто нямаха време“.
Финансовият стрес от отглеждането на осем деца поставил Колин в отчаяна ситуация през по-голямата част от живота му – едва когато навършил 83 години, той си позволил да се пенсионира, не можел да се отпусне и работел, за да осигури издръжката на порасналите деца.
В интервю за Sunday Times през 2004 г. той казва: „Беше много трудно. Не знам как го направих. Молех се по 10 пъти на ден, беше просто кошмар.“
Три години преди смъртта си, в интервю, той признава, че въпреки че е живял толкова натоварен живот, е бил щастлив и сега може да се наслаждава напълно на остатъка от живота си, без да се тревожи за бъдещето на децата и внуците си.
