Да, татко, това лято завърших училище и станах студентка. Да, сега времето тече бързо. Но едно време всичко беше различно…
С майка ми имахме период в живота си, когато времето минаваше много бавно. Особено когато трябваше да направя избор, да си купя ботуши за зимата или да платим тока? Да си купя топло палто или да си лекувам зъбите? Да си взема анцуг или да отиде майка на преглед; тя бе с висока температура вече месец.
Понякога парите не ни достигаха дори да има какво да сложим на масата. Менюто ни включваше каша от гъби, сол и масло няколко дни подред. И ядяхме само по една каша три пъти на ден.
Слава Богу, че майка ми не прие присърце постоянната липса на пари за най-необходимите неща и съумя да ни изкара от бедността.
Тя се научи да пече вкусни торти и да ги украсява по изящен начин. Аз им направих реклама в интернет. И постепенно създадохме такъв малък бизнес за печене на сладкиши.
Така се измъкнахме от дълговата дупка. Мама успя да наеме служители.
Аз се справях добре в училище. Завърших с отличие. Мама се гордее с мен. За да отпразнува, тя дори ми купи две рокли на дипломирането. Да, оправдах надеждите на майка ми – издържах тестовете с високи резултати. И сега вече съм студентка – ще уча английска филология. Точно за това и мечтаех.
Всички свои успехи дължа на майка ми, която не спеше нощем, за да спечели някоя и друга стотинка. Тя направи всичко, за да мога да получа добро образование, за да мога в бъдеще да си намеря добре платена работа.
Да, да, всичките ми успехи принадлежат на нея, моята единствена, скъпа майка. И за в бъдеще ще направя всичко, за да я подкрепям и да я радвам. Ако тогава се беше отказала, щяхме да сме на ръба на оцеляването. Освен насъщния си хляб не можехме да си купим нищо друго.
Имах нужда от теб, когато някой трябваше да ме пази от груби съученици. Когато майка ми беше на работа, а аз страдах от висока температура. Когато за първи път се влюбих и едва не загубих живота си… Да, тогава наистина имах нужда от теб…
А сега вече съм голяма. Научих се да се справям сама. Знаеш ли, тате, дори се радвам, че не си с нас… Сбогом!
