Понякога ни се случват събития, които не могат да бъдат обяснени само с човешката логика. В някои случаи те преминават всички граници на човешкото разбиране, така че е по-добре никога да не се сблъсквате с подобно нещо.
Говорейки за тези събития, Гергана все още потръпва несъзнателно. Дори след всички тези години тя се чуди кой е той и защо се е появил в живота им.
Гернага и нейната приятелка Вики често прекарвали вечерите си в компанията на по-големи момчета. В онази вечер те седяли на автобусната спирка с бира и се забавлявали колкото могат. Те дори не забелязали как към тях се приближил старец в много износени дрехи.
„Появата му силно ме разтревожи. Душата ми стана толкова тревожна, че исках веднага да избягам“, спомня си Гергана. „И наистина щях да си тръгна, но много ревнувах Иван от Вики. Затова и останах.“
– Дядка! За моята бутилка ли дойде? – пръв каза Иван, държейки недопита бутилка бира.
Дядото не отговори, а само го погледна мълчаливо.
— Слушай, палтото ти вече е износено – изчурулика Вики, която искаше малко да разсее ситуацията. — Крайно време е да го хвърлиш. Имаш пенсия, купи си ново или я изпиваш цялата? „Това е страхотно палто“, каза Вики с тънък глас, за да разсмее компанията.
— Дядото скоро ще отиде на гробището заедно с палтото си – обади се Никола, който искаше да привлече вниманието на Вики.
— Дядото скоро ще отиде на гробището заедно с палтото си – добави Никола, повтаряйки интонацията на Вики. Той се изсмя шумно, но другите не го подкрепиха.
„Струва ми се, че тогава всеки искаше да напусне това място възможно най-скоро и възможно най-далече.“ – разказва Гергана.
„Не се тревожете за мен, защото ще отидете на гробището преди мен“, почти шепнешком каза дядото, но всяка негова дума кънтеше силно в ушите ни.
— Хайде бе. Кого си мислиш, че ще уплашиш? – личеше си, че Никола беше много пребледнял, но се опитваше да не се издава. — Ще живея още дълго. Трябва да опитам всички бири на света. Това е една от основните ми цели.
— Трябва, но няма да стане – изглеждаше, че сянка на усмивка пробяга по лицето на стареца . — Всичките ти пориви ще бъдат спрени само от една затворена врата. А дотогава си допий бирата.
— Слушай, дядка, не се напъвай — намеси се Иван, който вече започваше сериозно да се ядосва. – Наистина ли искаш неприятности?
Мъжът се обърна към Иван и го изгледа злобно.
– Неприятностите са твои верни спътници. И скоро ще ги срещнеш. Но все още имаш шанс да оправиш нещата. Просто изхвърли всичко и го забрави като лош сън. Но ти няма да направиш това, нали? Откъде тогава ще вземеш пари да черпиш всички?
Мъжът замръзна от изненада. Досещахме се откъде е взел парите, но откъде дядото можеше да знае за тях. Иван се канеше да го удари, но погледът на мъжа го спря.
— Какво искаш?
— От теб не искам нищо. Умираш да разбереш кога ще отида на гробището, но някои от вас ще отидат там по-рано. Например ти — обърна се той към Вики — ще живееш щастливо, но в един миг всички ще изчезнат, освен теб.
— Теб алчността ти ще те унищожи. Парите са по-важни за теб от собствения ти живот, но никога няма да ги използваш – каза той на Иван.
— А ти… внимавай като си караш мотора – обърна се той към Сергей.
Когато погледна към мен, толкова се изплаших, че веднага избягах.
На следващата сутрин Вики се обади и съобщи ужасната новина – същата нощ Никола починал. Изгорял в собствения си апартамент заради фас от цигара. Намериха го точно на вратата.
Опитахме се да не мислим за думите на човека, но скоро всички те се оказаха истина.
Няколко години по-късно Сергей катастрофира с мотора си, който толкова обичаше да кара.
Иван продължи да продава наркотици, докато един от клиентите не го уби. Бил изпаднал в абстиненция и нямал пари.
Вики се справяше много добре. Тя се омъжи за богаташ и му роди син. По-късно всички катастрофираха, с изключение на нея. После тя изчезна, казват, че отишла в манастир.
Що се отнася до мен, изглежда всичко е наред. Имам проблеми, но има и радостни моменти. Живея като всички други. Добре, че още не знам какво ме чака.
Понякога ми се струва, че тогава самата съдба дойде да ни предупреди. Жалко само, че никой не я послуша.
