Имам един недостатък – не умея бъда безразличен. Преди много години се преместих от село в голям град и все още не разбирам защо тук се счита за норма да минеш покрай човек, който има нужда от помощ, или да изхвърлиш жена и детето й на улицата, защото тя не може да си плати наема този месец.
Разбира се, има изключения, но те не се случват много често.
Напротив, сърцето ми се къса, ако видя, че някой има големи проблеми. Е, не мога да се преструвам, че не съм забелязал нищо. Не мога да бъда щастлив, докато някой друг е нещастен. Затова се опитвам да помогна на всеки, който наистина има нужда от помощ.
2006 г Един ден след работа се отбих в търговския център и докато се връщах към изхода, млада майка с момиченце привлече вниманието ми. Мама явно не беше в добро настроение:
— Е, какво искаш?! – извика тя на момичето.
— Искам да ям — тихо отговори малката.
На няколко крачки родители купуваха лакомства за децата си. И съдейки по това колко скромно беше облечено това момиче и колко тъжно говореше, тя наистина ИСКАШЕ ДА ЯДЕ, а не просто беше капризна.
Но майката беше съвсем побесняла и взе да бута детето. След като се развика на момичето, че е съсипало целия й живот, тя отиде нанякъде и изчезна от поглед.
Да кажа, че бях изненадан, означава да не кажа нищо. Момичето се изправи и като разбра, че не знае къде е отишла майка й, седна на една пейка и заплака. Не беше силен плач на малко разглезено дяволче, а много тих плач на малтретирано дете.
Беше ми много жал за момичето, но се съмнявах дали си струва да се намесвам. Със сигурност майка й сега ще се върне, ще се помирят и всичко ще бъде наред. Минаха 20 минути. Никой не се приближи до момичето и най-важното е, че майка й не се появи. Не можех да седя повече.
Трябваше да отида при нея и да се опитам да я успокоя. Чувствах се неловко, че трябва да започна разговор с непознато дете. Тогава имаш чувството, че всички около вас ще си помислят, че си наумил нещо лошо. Но в действителност на никого около мен не му пукаше.
Тя се оказа срамежлива и в началото се страхуваше да говори с мен. Но когато се обадих на охранителя да намери майка й, тя започна малко да ми вярва. Успяхме да разберем, че се казва Дара и е на 6 години. Сетих се, че иска да яде и й купих малко храна, докато чакахме майка й. Първоначално тя отказваше, но гладът надделя.
Както се оказа по-късно, не е яла цял ден, а вече беше вечер. Майка й изчезна Бог знае къде и се наложи да извикат полици. Нямах друг избор, освен да предам детето на служителите на реда, за да намерят родителите й и да им върнат детето.
Но чувствах, че тази история не е приключила. За щастие имах приятел в полицията и можех да проследя по-нататъшната съдба на момичето.
Както се оказа, съпругът на майка й я напуснал отдавна и тя трябвало сама да отгледа детето. Печелела малко, защото тази бременност съсипала живота и кариерата й, за което винаги напомняла на дъщеря си. В крайна сметка тя решила да се отърве от детето и просто го изоставила.
„И какво? Ще я отведат в сиропиталище?“
Дара се разплакала и помолила майка си за прошка, за да й позволи да се върне у дома. Но майка й я изоставила. Момичето го приело много тежко. Накратко, майчинският инстинкт на майката бил заседнал някъде в петата точка.
2008 г Съпругата ми и аз най-накрая успяхме да осиновим Дара. Тя е на 8 години, вече ходи във 2 клас. Преди това имаше много документи, заради което трябваше да живее в сиропиталище. Но редовно я посещавахме и носехме подаръци за нея и други деца. Някои от моите приятели не приеха добре осиновяването:
„Чуждо дете? Защо ти е?“
Дори не забелязах как Дара порасна. Как лети времето. Хората често питат дали съжалявам, че съм я взел? Никога! И никога няма да го направя.
Защо ви разказвам тази история? Заради такива действия приятелите ми ме наричат слабохарактерен. Казват ми, че правя много за хората, но не получавам нищо в замяна. Но грешат.
В замяна получавам осъзнаването, че не съм безполезен в този свят. Което означава, че животът ми не е безсмислен.
Светът е жесток, но всеки от нас може да го направи по-добро място с добро дело. Така че, ако сте се убедили, че никой няма нужда от вашата помощ, просто се огледайте отново.
Най-вероятно грешите.
