Сляпото момче седяло на стъпалата с шапка в краката си. В ръцете си той държал табелка с надпис: „Сляп съм, моля помогнете!“
И въпреки че бил седял там достатъчно дълго, в шапката имало само няколко монети. В този момент покрай него минал мъж. Той извадил няколко монети от джоба си и ги хвърлил в шапката.
А после направил нещо неочаквано. Човекът взел табелата, обърнал я и написал нещо на нея. След това я върнал на момчето.
Скоро шапката започнала да се пълни с пари. Все повече хора идвали, прочитали надписа и оставяли пари в шапката.
Вечерта човекът, който сменил надписа, се върнал при момчето, за да разбере как е. Момчето го познало по гласа и попитало: „Смени ли надписа ми на табелата днес?“ И продължило: „Кажи ми какво си написал там?“
Човекът отговорил: „Просто написах истината. Написах същото, но по различен начин.“
Надписът на табелата гласял: „Днес е прекрасен ден, но не мога да го видя“.
Мислите ли, че и двата надписа на табелата говорят за едно и също нещо? Разбира се, и двата надписа казвали на хората, че момчето е сляпо. Но първият надпис просто казвал на другите, че момчето е сляпо. Вторият напомнял на хората колко са щастливи, че могат да видят красотата на този ден. Не е изненадващо, че вторият надпис бил по-ефективен.
Моралът на историята: Бъдете благодарни за това, което имате днес. Мислете творчески и позитивно. Когато съдбата вдаде хиляди причини да плачете, намерете хиляди причини да се усмихнете.
