Според традицията на 1 март си закичваме мартеница за здраве и благополучие. И макар мартениците да стават все по-разнообразни и модерни, класическите първомартенски образи си остават Пижо и Пенда. Кои обаче са те и откъде идва легендата за Пижо и Пенда. Събрахме най-популярните версии:
Влюбените младоженци
Мартеницата е символ на настъващата пролет, на зараждащия се живот, а там където има живот, има и любов.. Според фолклорна легенда Пижо и Пенда били двама влюбени – най-свидните мома и момък на селото. Пижо бил напет левент с червени бузи, скромен, научен на труд и винаги готов да помогне на някого.
Пенда пък била най-хубавата невеста с кожа бяла като мляко и коси, черни като катран. Пижо се влюбил от пръв поглед в нея, а Пенда отвърнала на чувствата му. Двамата вдигнали сватба за чудо и приказ, с гости от цялата околия, а хората толкова им се зарадвали, че ги увековечили във фигурките на червен момък и бяла мома, свързани помежду си.
Тракийските Пижо и Пенда
Според тракийската митология Пижо и Пенда всъщност са бог Март и богинята Белона – закрилниците на тракийските войници.
Преди много, много години досами небесата, на върха на планината Хемус управлявал бога на промяната Март. Той бил властелинът на пролетта, той вдъхвал нов живот на заспалата от дългия зимен сън земя, той разпуквал пролетните пъпки, от него започвало раззеленяването на природата и пробуждането на всяка твар.
Но боговете също попадат в плен на любовта – в полите на Хемус планина Марто зърнал богинята Белона и мигом се влюбил. Любовта им била толкова силна и епична, че се разнасяла от уста на уста, от век на век и била обезсмъртена в традицията да си връзваме мартенички.
Според легендата, 1 март, освен с настъпването на пролетта, се свързвало и с времето, когато мъжете отивали на война. За да ги закрилят боговете на войната Марто и Белона, жените на воините завързвали за китките и глезените им сплетени червени и бели конци с мъниста.
Легендата за братчето и сестричето Пижо и Пенда
Навремето в Родопите живеело скромно и трудолюбиво семейство, чиято голяма мъка била, че не могат да имат деца. Веднъж в дома им се отбила старица, която казала на жената, че може да им помогне да имат деца: при това близнаци. За тази цел старицата дала една торба и казала на жената да я постави под леглото.
Но старицата поставила условие, че близнаците трябва да бъдат наречени Пижо и Пенда и когато Пенда стане на 16 години, старицата ще я отведе със себе си. Жената толкова се зарадвала на възможността най-сетне да си имат деца, че дори не чула условието на старицата.
Семейството изпълнило заръката на бабата и една мартенска утрин им се родили най-прекрасните деца: руменото момче било кръстено Пижо, а бялото момиче – Пенда.
Времето течало неусетно, Пижо и Пенда растяли и се разхубавявали с всеки изминал ден. Ден преди да станат на 16 Пижо подарил на сестра си гердан със синьо мънисто.
Но дошъл 16-ият им рожден ден и старицата дошла да вземе Пенда. Майката понечила да спаси дъщеря си, но старицата я превърнала във вишнево дърво. След което отнела живота на Пенда и си тръгнала с него. Но Пижо се втурнал след старицата, молейки я да върне поне живота на сестра му.
Старицата не спирала, но и Пижо не се отказвал. Накрая старицата му рекла, че щом толкова я обича, ще направи така, че винаги да са заедно, но ще трябва да плати със собствената си кръв.
Пижо се върнал у дома, целунал сестра си за последно, положил я до вишневото дърво и със сетния си дъх я прегърнал. Изведнъж на покрива на къщата им се появили два щъркела, а когато бащата се върнал заварил голямо вишнево дърво, в чиито клони били преплетени червен и бял конец – останалите завинаги заедно Пижо и Пенда.
