„Знаете ли? Никога не съм изпитвала нищо подобно. Вчера моят петгодишен син, страдащ от аутизъм, за първи път срещна своето ново куче, което специално тренирали за помощ на деца-аутисти. Торнадо. Преместихме се в Япония от САЩ и почти две години чакахме среща с Торнадо“.
Тази снимка ви показва лицето на майка, която сама не може да прегърне, да облече, да изкъпе своя син, да спи или да се шегува с него…
Майка, която се разплаква, когато вижда как той спокойно лежи върху своето куче — по собствена воля, защото усеща връзката с него.
Сннимката е публикувана лично от нея – Шана Ниехаус, майка на петгодишното момче Кайноа.
Това е лицето на майка, която хиляди пъти е виждала как синът й не може да завърже контакт с никого, макар и да се е опитвал да си намери приятели. Поне един приятел. Поне един близък човек.
Тя седяла с часове до сина си, когато той плачел по нощите: защото той си няма никого извън семейството, колкото и да се стараел. Колкото и да се стараел да следва предписанията, те не могли да променят неговия свят.
И сега тя пак седи до сина си, гледайки го, и не може да произнесе нито дума.
„Струваше си. Всичко: борбата за специалните услуги, диагнозите, парите, купчините попълнени бумаги, училищните срещи, сълзите, всяка крачка напред и всяка крачка назад, всички наши съмнения за бъдещето. Защото сега — заради Торнадо — със сигурност знам, че всичко ще бъде наред.
Безкрайно много пъти съм виждала как синът ми се опитва да преодолява трудности и да се справи с болката; безкрайно много пъти съм плакала заради това. Но вчера плаках по друга причина. Не мога да опиша чувство“.
Трудно е да си представим какво чувства майка, която дори не може да прегърне собствения си син, рискувайки да предизвика у него пристъп на паника. За децата-аутисти е много трудно да изградят връзка с околните.
Затова, за да помагат на такива деца, специално тренират кучета — те успокояват детето по време на пристъп на паника, грижат се за него и предупреждават родителите, когато е нужна помощ. Тъй като кучетата чувстват и се държат по друг начин, на децата им е по-лесно да общуват с тях.
Аутизмът не е болест, а особеност на развитието. Затова не можем да излекуваме аутизма с хапчета. Но пък кучетата могат! Тяхната грижовност, преданост, игривост и топлина помагат на децата да установят връзка с околния свят.
