Луз Куевас живеела във Филаделфия със съпруга си и двамата си сина. На 5 декември 1997 г. в семейството се родило третото дете, дългоочакваното момиче, което било кръстено Далемар.
На 15 декември 1997 г,. , едва 10 дни след раждането на момичето, след вечеря Луз слага дъщеря си да спи в спалнята на втория етаж и слиза долу, за да свърши домакинската работа.
Съпругът й Педро по това време бил на улицата близо до къщата и помагал на братовчедка си Каролин с ремонта на колата.
Изведнъж Луз чула пукот отгоре и подушила дим. Бягайки в спалнята на синовете си, тя ги грабнала и разбрала, че не може да влезе навътре в стаята на дъщеря си за пламъците и дима.
Оставяйки децата на улицата, тя се опитала да се върне в стаята на момичето и извикала съпруга си за помощ. По това време огънят вече бил толкова силен, че Педро не можел да изкачи повече от няколко стъпала.
Пристигналата скоро пожарна потушила огъня за 15 минути, но малката Далемар не била в стаята.
Било ясно, че от бебето е останала само пепел, но Луз изкрещяла отчаяно: „Не, не вярвам. Тя не е била в стаята.“
Хората, които билли наблизо бяха сигурни, че това е вик на жена, преживяла стрес и нищо повече, те не приели тези думи на сериозно.
Няколко дни по-късно е установена причината за пожара – неизправен радиатор в стаята на момичето и тъй като точно в нейната стая е бил най-големият пожар, пожарникарите при официалното разследване са заключили, че момичето е починало.
Луз продължила да уверява всички, че момичето не е било в стаята, което е невъзможно, тъй като 10-дневно бебе не може да я напусне само. Тъй като не искала да се примири със смъртта на дъщеря си, тя не отишла на погребението.
6 години по-късно
29 януари 2004 г Луз завела най-малкия си син на рожден ден на приятел. На този детски празник имало много деца от различни възрасти.
Внезапно очите на Луз били привлечени от тъмнокосо момиче с непогрешими трапчинки. Луз я погледнала и видяла в нея себе си на своите детски снимки. Луз видяла това момиче за първи път и мисълта се завъртяла в главата й: ами ако това е нейната дъщеря? Нямало как да сбърка тези издайнически трапчинки.
Луз извикала момичето и й казала, че има дъвка в косата си и че ще се опита да я измъкне. Така Луз се сдобила с няколко косъма на момичето, които щели да послужат за последвали ДНК тестове.
Луз се страхувала, че полицията, която не й вярвала, няма да се заеме с този случай и обърнала историята си към местен депутат. По искане на депутата полицията назначила ДНК експертиза, която приключила точно както Луз очаквала.
Момичето от празника Алия всъщност била изчезналата дъщеря на Луз – Далемар.
Майката на Алия, с която момичето живеело 6 години, била Каролин Кария, братовчедка на бащата на момичето Педро.
В деня на пожара Каролин помолила Педро да поправи колата й и докато той бил зает с колата, а Луз била заета с домакински задължения, тя влязла в стаята на новородената им дъщеря, където повредила и включила отоплението , изнесла детето и избягала.
Изчезването й се обяснява с уплаха от началото на пожара и последвалата суматоха. След това не се е свързвала с брат си. За Педро това не било изненадващо, защото той рядко бил общувал с Каролин преди.
Близките на Каролин не били изненадани от появата на детето, т.к. тя била бременна, просто никой не знаел, че е имала спонтанен аборт.
Каролин била обвинена в отвличане на дете и палеж и получила 9 години затвор. През 2013 тя излежала присъдата си и била освободена.
С Далеар работели специалисти, защото детето трябвало да разбере и приеме факта, че жената, която цял живот смятала за майка си, всъщност не била тя.
View this post on Instagram
С течение на времето тя приема Луз като своя майка и започва да живее с братята си в собственото си семейство.
Днес Далемар много прилича на майка си. Тя е на 25 години и има свое семейство: мъж и син.
По мотиви на тази история е заснет филмът „Little Girl Lost“ с участието на Джуди Рейес.
