Докато ние помним починалите, и те помнят нас. Ако се задълбочим в религиозните учения, апостол Йоан Богослов директно тълкува в Апокалипсиса, че душите на мъртвите в небето се обръщат към живите: те говорят с живите, задават въпроси, разбират какво се случва с тях и с живите на земята.
Това означава, че душите на починалите, според църковното писание, могат да виждат, чуват и общуват с живеещите на Земята. Няма прегради за общуване между мъртвите и живите, защото Небето и Земята са едно, според църквата.
В историята на човечеството има много примери, когато хора, намиращи се в състояние на клинична смърт, виждат другата страна. Прекрачвайки прага на смъртта и отделен от Душата от собственото си тяло, човек, или по-скоро неговата духовна обвивка, не губи способността да вижда, чува, чувства, мисли и разбира какво се случва с него.
Когато хората в кома са съживени, те могат да разкажат много невероятни истории за пътуването на Душата им, когато тя се отделя от тялото и се извисява.
Мисля, че много от вас биха могли да дадат примери от личния си живот, когато наскоро починали роднини са дошли при тях с някаква молба или да им кажат, че всичко е наред с тях, че са посрещнати или просто да се сбогуват. Понякога идват не сами, а с по-възрастни роднини, много от които може дори да не сте срещали в земния живот, но знаете за тяхното съществуване.
Понякога скептиците се опитват да обяснят появата на мъртвец в сънищата, като казват, че страдаме за починалия толкова много, че подсъзнанието ни изиграва жестока шега с нас. Но как можем да обясним факта, че без да знаем за смъртта на човек, той идва насън и едва след известно време научаваме, че е починал?
Ето, например, свидетелството на един лекар, което потвърждава, че смъртта е краят само на земния живот.
„Веднъж сънувах мой пациент. Той ми благодари за всичко, което направих за него, за подкрепата и търпението. Тогава изведнъж той каза, че светът, в който се намира сега, е толкова реален, колкото и на Земята. И той изобщо не се страхува, а по-скоро е изненадан да го види. Когато се събудих, бях много изненадан от този сън.
Пациентът бе в добра ремисия и здравословното му състояние към този момент не предизвикваше безпокойство. Вчера го видях, всичко беше наред. Не можах да се сдържа да се обадя в болницата, за да разпитам за състоянието на пациента. Съобщиха ми, че пациентът е починал през нощта.
Нямаше признаци за предстоящото му заминаване. Тази смърт беше неочаквана. Затова този сън стана доказателство за мен, че съществува живот след смъртта. И Душата на пациента дойде при мен да се сбогува. Сега определено вярвам в това.”
Ето още едно доказателство, че Душите продължават да живеят и след земната смърт:
„Веднъж сънувах чичо си, когото никога не бях виждал, а ако го бях виждал, съм бил малък и не помня за това. Той почина преди много години. И така той дойде при мен насън и се оплака, че краката му са много студени, защото са мокри. Разказах този сън на майка ми и тя и баща ми отидоха на гробището, намериха гроба на чичо ми и видяха, че ръбът на гроба се е срутил и в получената дупка се е натрупала вода. И самият процеп се образува точно на мястото, където са краката. Дупката бе засипана и гробът бе заравнен. Никой не можеше да знае, че гробът е повреден.“
И още една история:
„Когато баща ми почина, го сънувах заедно с баба ми, която беше починала преди няколко години и никога не е била в сънищата ми. Те се събраха и се усмихнаха. Разбрах, че с това баща ми искаше да ми каже, че всичко е наред с него там, майка му го е псорещнала и бяха заедно. Преди това плаках много, след като татко дойде при мен толкова весел, красив, подмладен, малко се успокоих и спрях да измъчвам себе си и семейството си с безкрайни сълзи и истерии заради напускането на татко. Ето защо мисля, че татко ме успокои.“
Ето защо на въпроса: чуват ли ни мъртвите, може да се отговори положително. И те не само ни чуват, но и ни виждат и се радват, ако човек живее според съвестта си, и скърбят и се молят, ако човек върви по крив път.
Връзката между живия човек и починалия никога не се прекъсва, а само временно отслабва.
