Петте сестри Дион, родени в семейството на беден фермер на 28 май 1934 г., се превърнали в истинска златна мина, печелейки много пари за правителството. От самото начало тяхната история е публично достояние и постоянна тема в медиите. Но нито парите, нито славата им донесли щастие.
Петзнаците Дион останали в историята като най-известните и в същото време най-нещастните еднояйчни близнаци.
На 28 май 1934 г. в малко селце в северната част на Онтарио (Канада) се раждат пет момичета близначки. Недоносените седеммесечни момичета с малки ръчички и крачета тежали само 600 грама.
Всички деца оцелели – тва било истинско чудо. Те били кръстени Мари, Анет, Сесил, Ивон и Емили.
В малкия град отдавна не се било случвало нищо интересно. Бащата на сестрите се обадил в местния вестник и помолил редакторите да публикуват съобщение за чудотворното събитие. От другия край на линията се разнесли възгласи.
Децата се родили в семейството на беден фермер на име Олива-Едуард Дион, който със съпругата си и трите си по-големи деца живее във ферма в къща без електричество или течаща вода.
По време на бременността съпругата на фермера подозирала, че е бременна с близнаци, но раждането на пет бебета наведнъж било огромна изненада. Раждането се проведе у дома.
Веднага след раждането на недоносените бебета те били увити в затоплени одеяла и поставени да се стоплят в кошница близо до печката, защото майка им още се възстановявала от раждането, като на всеки два часа им е давана смес от вода, царевичен сироп, краве мляко и няколко капки ром.
Шест месеца по-късно властите на страната предложили парична награда на баща им Едуард, ако се съгласи да покаже бебетата на изложба в Чикаго. Той се съгласил и подписал договора.
Организаторите внимателно се подготвили за събитието и изградили специален голям павилион, който бил ограден със стъкло.Имало десет огромни прозореца и галерия, за да се виждат по-добре малките. Когато бащата дошъл на себе си и разбрал, че е направил глупост, той се опитал да наруши уговорката, но му казали, че вече е твърде късно.
Известните близнаци живели зад стъклото 8 години (1935-1943). През това време изложбата е посетена от повече от 3 милиона души. Благодарение на сестрите изложението в Чикаго се превърнало в основната атракция на града, което предизвика безпрецедентен приток на туристи.
Момичетата, под наблюдението на медицински сестри, играели на нещо като детска площадка, около която зад мрежа бил изградена наблюдателна площадка за зяпачите.
Входът бил безплатен за посетители, но канадското правителство направило много пари от продажбата на голямо разнообразие от сувенири с участието на сестрите. Момичетата се превърнали в истинска марка. В тяхна чест например били произведени специални комплекти от пет кукли.
Най-известните близнаци се превърнали в нещо като култ. За тях са заснети няколко филма в Холивуд.
Момичетата живеели изолирани от света. Имали скъпи играчки, модерни дрехи, най-добрите педиатърски грижи. Те обаче са били лишени от контакт с родителите си и общуване с братята и сестрите си, както и с връстниците си.
През цялото това време родителите на Дион се опитвали да постигнат справедливост и да приберат децата у дома. Наели най-добрия адвокат в града, тъй като семейството вече имало пари. През 1943 г. те успяват да върнат момичетата.
Канадските власти не могли да пренебрегнат семейството. Построили къща в Каландър на няколко етажа.
Това обаче не било много успешно начинание, тъй като сестрите не били адаптирани към такъв живот. След толкова години изолация било невъзможно да изградят нормални семейни отношения. Другите деца от семейство Дион така и не успели да приемат дълго отсъстващите си сестри близначки.
Бащата се дразнел, че вече е лишен от подялбата на доходите, а децата, свикнали да живеят във волиера, не могли да свикнат с новия начин на живот.
Местонахождението на сестрите пък станало публично достояние.Репортерите не ги оставяли да живеят на спокойствие нито денем, нито нощем.
Близнаците живели в тази къща до 16-годишна възраст, след което били изпратени в интернат.
Плахите, затворени момичета не били способни на нормална комуникация. Необичайното им детство, прекарано всъщност в човешки зоопарк, завинаги оставило белег върху психиката на момичетата.
През 1952 г. момичетата стават пълнолетни. След осемнадесетия си рожден ден момичетата прекъснали всякакви контакти със семейството си, което също се опитало да се възползва от популярността им и да спечели пари от тях.
По-нататъшната съдба на сестрите е много тъжна. На 20-годишна възраст умира Емили, която рано отива в манастира, където получава епилептични припадъци, които причиняват преждевременната й смърт. За сестрите й това било истински удар.
След неуспешен брак Мари си отива на 30 години. Анет и Сесил по различни причини също не намерили семейно щастие. Първоначално Ивон, подобно на Емили, станала монахиня, но животът в манастира не й харесал и тя отново се върнала „при хората“. Тя изкарала остатъка от дните си в самота.
Много години по-късно жените съдят и печелят 4 милиона долара обезщетение от държавата за нечовешко отношение. „Но вече е късно за нашия съсипан живот“, казали с горчивина жените.
Момичетата прекарали целия си живот под натиска на другите и пред погледа на обективите. От раждането си те били притиснати в ъгъла от хора, които бяха обладани от безсрамно любопитство и жажда за печалба от живота на някой друг.
