Съпругът на сестра ми имаше рак, но въпреки това той дойде при нас (а аз и съпругът ми тогава живеехме на 300 км), за да ни построи оранжерия. По това време той вече знаеше, че скоро ще си тръгне от този свят.
И през месеца, докато течеше строителството, се разбрахме с него, че ако съществува нещо ТАМ, той непременно ще ни каже.
Преминахме през различни варианти за известяване: че ще се обади, че ще напише писмо, че ще долети като птица или ще ни се присъни.
Бяха изминали два месеца от смъртта му, когато се случи нещо необикновено.
Един следобед излизам в градината, отивам в оранжерията и изведнъж времето рязко се развали…
Видях как една бяла точка бързо се приближава към мен отгоре ми, превръща се в гълъб с необикновена красота, каца на моето рамо, оправя яката ми, след това след което стремглаво полетя и изчезна от погледа ми.
Стоях и не можех да мръдна. Съседът ни изведнъж вика:
– Наталия, защо се мотаеш?
А аз стоях в ступор. Трябваше да се ощипя, за да помръдна.
Това е историята. Съгласете се, че дивите гълъби не могат просто да кацнат на рамото на човек и да оправят яката му изведнъж.
