„Днес е моят осемдесет рожден ден. И изведнъж у мен възникна въпросът какво ще остане след мен? Някои от моите произведения, изобретения и още повече небивалици, които хората ще напишат за мен. Когато си тръгна, ще се опитат да опетнят името ми и вече няма да мога да отвърна. Това означава, че докато съм още тук, трябва да разкажа за себе си, за да могат хората след мен да разпознаят истинския Никола Тесла“ – това написал известния физик Никола Тесла на осемдесетия си рожден ден.
На този ден Никола Тесла решава да напише няколко бележки, в които разказва за живота си, характера си, вярванията си. В този дневник ученият също говори за това как вярва в съществуването на Бог и споделя мислите си за това какво се случва с човек след края на земния живот.
„Зарязах всичко, изтичах на улицата и помолих таксиметровия шофьор да ме закара до църквата“
„Имам обяснение за много неща. Но дори и сега нямам обяснение как работи мозъкът ми. По време на научните си изследвания първо започвам да мисля и едва след това експериментирам. Когато мисля, моментално ми хрумват някои идеи. Те се появяват в главата ми под формата на завършена рисунка“, разказва Тесла на първите страници от дневника си.
Ученият припомня, че за първи път подобно прозрение му се случило на двадесет и шест години по време на разходка. Докато се разхождал в парка, той „видял“ изображение на променливотоков двигател. Тесла започнал да рисува изображението на това устройство в пясъка, тъй като нямал навик да носи тетрадка със себе си.
Според учения от този ден започва поредица от прозрения, които го посещават до края на живота му. В дневника си Тесла твърди, че с помощта на тази способност се е научил да прониква в бъдещето. Именно в него той намерил отговор на своите въпроси.
„Благодарение на ума си, сякаш гледам през времето и виждам нещо, което все още не съществува. Разбира се, естеството на тези прозрения нямаше как да не ме интересува. Опитах се да разбера това сам, но не успявах всеки път“, пише Тесла в дневника си.
Надявайки се да получи отговор за естеството на тези прозрения, ученият се обърнал към професор Хол. Професорът изучавал способностите на Тесла в продължение на една година и само вдигнал рамене.
Интересът на Никола Тесла не угасва. Той отново и отново търсел обяснение за мистериозния феномен – откъде идват идеите му. Накрая ученият стигнал до извода, че определена цивилизация влага идеи в мозъка му. Тесла предполага, че такава цивилизация може да съществува на Марс. Ученият дори написал няколко статии за това. В края на живота си обаче Никола Тесла изоставя тази идея.
„Верният отговор за това как работи механизмът на моите прозрения дойде при мен много години по-късно. Един ден се събудих с мисълта, че всички идеи са ми изпратени от Бог. До този момент не вярвах в съществуването му, въпреки че съм израснал в семейството на свещеник”, казва Никола Тесла.
Бащата на Тесла искал синът му да последва неговите стъпки. В дневника си ученият описва деня, в който за първи път казал на баща си, че не вярва в Бог. Тесла вярвал, че това признание ще развали отношенията му с баща му.
Но това не се случило. В този момент баща му го погледнал така, както лекарят гледа своя пациент. Бащата обяснил на сина си, че пътят към вярата за всеки човек минава през съмнението.
Според Тесла той е вървял към вярата повече от четиридесет години. В деня, когато ученият мислел за съществуването на Бог, той бил в хотел. Тесла зарязал всичко, което правел, изтичал на улицата и помолил таксиметровия шофьор да го закара до православната църква.
„Надявам се, че „краят“ все пак не съществува“
В дневника си Никола Тесла също е оставил своето обяснение защо Бог е избрал невярващ учен като „приемник“ на нови идеи. Тесла казва, че науката служи не на притежателите на патенти, не на отделните държави, а на общото благо.
Преди да се обърне към вярата, ученият вярвал, че животът му е служене на хората. Без вяра в душата си той вървял в правилната посока. И през цялото това време Бог търпеливо изпрати на учения доказателства за неговото съществуване.
„Всичко, което правя, не го правя за себе си. Убеден съм, че благодарение на моите изобретения животът на хората ще стане по-лесен, по-проспериращ и по-морален“, надява се ученият.
Никола Тесла също говори за това как си представя Бог. Ученият казва, че Бог е енергия. Тази енергия е вечна и първична. В нашия ум тази енергия е светлина.
„В началото е било Светлина – нейното истинско лице е тъмнината, невидима за нас. Светлината осветила цялата Вселена и от нея възникнали небесните тела, човекът и всичко, което съществува във Вселената. Следователно светлинната енергия е много по-стара от материята, която е само израз на безброй форми на светлина. А да кажеш обратното е все едно да кажеш, че те е родил баща ти“, отбелязал Никола Тесла.
Ако всичко се ражда от светлина, то след завършване на своето физическо съществуване всичко се превръща в светлина. Затова Никола Тесла твърди, че човек не умира, а става светлина, продължавайки съществуването си в първоначалния си вид.
В края на дневника си Никола Тесла признава, че често е чувал думи по свой адрес за неправилността на много от неговите идеи. Изразът „Тесла греши“ стана модерен, казва ученият.
Никола Тесла обяснил появата на тази фраза с факта, че много хора все още нямат достатъчно знания, за да разберат неговите идеи.
„Бих искал да вярвам, че следващите поколения ще ме разберат. Това ще стане, когато животът ми свърши. Надявам се все пак да няма „край“. Скоро ще имам възможност да се убедя в това лично. Отивам си от този свят с чувството, че съм успял да оставя нещо на хората след мен, което означава, че целият ми живот не е бил напразно“ – с тези думи завършват дневника на знаменития изобретател.
