Екатерина се срамуваше от баща си през целия си живот. Мъжът беше със страшни изгаряния от дясната страна на тялото. Крайниците му бяха едва свити в ставите. Половината му лице бе в белези. С едното око не виждаше добре.
Момиченцето ходеше само в детската градина. Тя отказваше да отиде, ако баща й искаше да я заведе там. Казваше на други деца, че е сираче.
В училище пък разказваше, че живее с баба си. Родителите й работят в друга държава. Момичето разказваше тази легенда до осми клас.
Един ден баща й трябваше да се яви в училището. Съучениците разбраха истината. Започнаха да наричат баща й „чудовище“ и се смееха на Катя. Момичето се ядоса. Не разговаряше с баща си.
Мъжът се опита да подобри отношенията с дъщеря си, но тя не пожела. Не водеше приятели у дома.
Екатерина често крещеше на баща .
Веднъж дори му каза:
– По-добре да бях израснала в сиропиталище!
Бащата не реагира на истерията на дъщеря си. Той я обичаше безумно. Работеше много. Искаше да я изучи и да й купи апартамент. Мечтаеше да даде на дъщеря си всичко.
Съпругата му бе починала по време на раждането. Оттогава Катето се превърна в целия му свят.
Момичето не оцени любовта на родителя си. Излизаше с едно момче три години и никога не го заведе да се запознае с баща й. Тя, както винаги, говореше глупости за семейството си.
Веднъж ме помоли да играя нейната майка. Отказаха щедро предложение. Аз съм обикновена съседка. Освен това това не е правилно. Баща й е жив.
По-натам Екатерина влезе в университет. Премести в друг град и забрави за баща си. Човекът й пращаше пари и плащаше таксите й. Постоянно канеше дъщеря си на гости. Тя винаги отказваше.
Когато й поиска адреса, Екатерина отказа да му го каже. Тя постоянно измисляше някаква лъжа или молеше баща си да се махне от нея и да не се намесва в живота й.
Екатерина завърши обучението си, омъжи се. На мъжа си не каза нищо за своя баща. Не го покани на сватбата. Бащата също не знаеше нищо за раждането на внуците си. Той живееше спокойно в апартамента си и събираше пари за дъщеря си, за да купи просторен апартамент.
Дъщеря му му липсваше. Нейни снимки и училищни награди висяха по всички стени. Разказваше на всички свои приятели колко умна и талантлива е дъщеря му. Той се гордееше със своето Кате.
И до днес не знам как почина изведнъж. Не се оплакваше, че нещо го боли, работеше, често го виждах с мъжа ми в кварталното заведение. Изглеждаше, че има още да живее.
Според мен умря от мъка. Дъщеря му не си дойде. Забрави собствения си баща.
Екатерина не дойде на погребението, защото не знаеше за него. Момичето дойде да вземе апартамента и парите. Не пожела да отиде на гроба. Дълго време се опитвах да я убедя. Накрая се съгласи.
Момичето се държеше ужасно там. Не искаше да се доближава до гроба. Каза, че това място я отвращава.
Реших да прекъсна дългогодишното мълчание и да кажа на момичето защо баща й е целият в изгаряния.
Поканих я при мен на кафе. Катерина сумтеше и се оплакваше, че няма време. Аз обаче бях решена да кажа цялата истина.
Когато момичето беше малко, баща й я заведе при баба й.
Жената готвела нещо, свалила огромна тенджера с вряща вода от котлона и я сложила на масата. Екатерина играела и тичала из къщата. Възрастните говорели за своите неща. Те наблюдавали детето, след което я изгубили от поглед за минута-две.
Бащата тръгнал да търси детето. Екатерина стояла в кухнята и дръпнала покривката от масата заедно с тенджерата с вряща вода. Мъжът реагирал навреме. Детето останало цяло, но той не.
Бил белязан за цял живот. Остана в болницата шест месеца. След лечението го очакваше рехабилитация и нови битови условия. Той никога не обвиняви дъщеря си, защото смяташе себе си за виновен.
Оказа се, че момичето е мразело баща си цял живот, защото той е спасил живота й. Като чу историята ми, Екатерина започна да плаче. Тя не можеше да повярва.
Бащата даде здравето си за нея и никога не упрекна детето за това. Може би сега момичето ще се откаже от всички пресилени оплаквания и ще обича баща си така, както той я обичаше.
Бащата вече е в един по-добър свят. Но момичето е тук. Жива и здрава. Цял живот ще носи бремето на вината.
След като се успокои, Екатерина набра съпруга си. Каза, че ще закъснее. Искаше да посети гроба на баща си и да му се извини.
— Той отдавна ти прости, скъпа моя. – казах . – Съсредоточи се върху живота си, но не забравяй за баща си. Той би се радвал.
Момичето отново заплака.
