Днес се събудих в леко недоумение и ми трябваше доста време да си събера мислите. Не спирах да мисля за това, което видях в съня си. Нека започна с това, че тази година някак не ми вървеше..
В средата на януари съпругът ми имаше проблеми в работата и остана без премия за шест месеца. Примирихме се. Основният удар обаче очакваше нашето семейство през април.
Съпругът ми ме закара до работа, а после тръгна към своята. Слънцето грееше толкова ярко, вероятно за първи път от няколко седмици, че на железопътния прелез той не забелязал червения светофар.
Сторило му се, че колоната от автомобили вече е потеглила. След като започнал да намалява, разбрал, че сблъсъкът не може да бъде избегнат, че поне още пет коли ще бъдат засегнати, затова решил да влезе в насрещното движение. Там той попаднал в канавка, качвайки колата по таван.
Първо се обади на мен. Благодаря на шефа си, че ме пусна безмълвно и след около четиридесет минути вече бях на мястото на инцидента. Съпругът ми нямаше драскотина, а таванът на колата бе помлян. И не само таванът. Но това бе само железария, всичко можеше да се ремонтира, само да имаше пари.
И ето, че днес е нощта срещу светлия празник Великден. Когато се прибрах от работа, боядисах яйца, свърших домакинска работа, изгледах филм и си легнах.
И сънувах моя любим дядо, който почина, когато бях на 17 години и в чийто апартамент живея оттогава.
Седяхме с него на една пейка пред входа, аз го прегръщах и го държах здраво за ръцете. А той нежно ми казаа: „Дойдох да ти помогна“.
Така седяхме на пейката в съня си и аз гордо казвах на всеки минаващ, че това е дядо ми. Беше много красив в съня си, нямаше и кичур сива коса.
А после дойде леля ми, която много ме обичаше. Тя не каза нищо, само се усмихна.
Събудих се с някаква лекота в душата, опитвайки се да разбера каква е била целта на този сън. А на всички вас ви казвам „Христос Воскресе“. Бъдете здрави и благословени.
