Когато бях студент си мислех, че тайната на щастието е в многото пари, красивите момичета, добрите коли и да не се тревожиш дали ще изкараш месеца. Да можеш да харчиш колкото си искаш.
Родителите ми не бяха милионери и затова вярвах особено в тази формула на щастието.
А после, след като срещнах първата си любов, си помислих, че тайната на щастието се крие в ярките чувства и любовта. Но след това се разделихме и спрях да мисля така…
През 6-та година започнах да се занимавам с благотворителност. Заедно с възпитаници на института организирахме собствена благотворителна фондация. Бях един от основателите. Посещавахме сиропиталища и старчески домове…
И тогава един ден отидохме в старчески дом на 8 март. Бях шокиран до сълзи от това, което видях.
Хора, изоставени на произвола на съдбата, които децата им бяха забравили. Децата на някои от тези старци им отнели апартамента, на други не са им се обаждали от по 10 години, на някои са казали „вървете по дяволите“… Какво ли не чух там. Десетки осакатени съдби.
Пристигнахме с цветя, подаръци, необходимите неща по списък и прекарахме почти целия ден на това нелеко място. Слушах историите на хората и сърцето ми се късаше от мъка.
В очите на старците се появиха сълзи от щастие. И не защото им беше подарено нещо. А защото някой в този живот го беше грижа за тях…
В дома им бяха дошлли напълно непознати момчета и момичета и им казаха много мили и приятни думи. Благодарихме им за живота им, признахме им тяхната важност и значение и им изпълнихме някои молби.
А в един момент, когато се канех да оставя една баба, тя ме хвана здраво за ръката. Учтиво, с усмивка, попитах: „Трябва ли ви още нещо?“
И нейният отговор напълно промени представата ми за щастието.
Тя ми каза:
„Искам да запомня лицето ти. Когато те срещна в рая, искам да те разпозная и да ти благодаря отново.“
Настръхнах. В онзи ден разгадах тайната на щастието. Разбрах, че истинското щастие е да помагаш и да носиш полза на хората. Особено за тези, които наистина имат нужда!
И точно това правя днес. И да! Наистина съм щастлив! Истински щастлив!
Благотворителността остана, но с възрастта разбрах, че е по-добре да върша тази работа тихо и самостоятелно.
Ще завърша с цитат от една от любимите ми книги. Това е романът на Грегър Дейвид Робъртс „Шантарам“.
„Единственото кралство, което прави един човек крал, е кралството на неговата душа. Единствената сила, която има истинско значение, е силата, която може да подобри света.“
Това е моето мото в живота. И това е тайната на истинското щастие. Не намерих друго и определено няма да търся друго.
